— Мистър Хсиен казва — преведе Ема, — че си много безотговорна личност. Напълно си разрушил ценно оборудване, което не може да се достави отникъде. То не е твоя собственост, а принадлежи на цялото човечество. — Хсиен изпя весело още няколко изречения, а тя преведе: — Не можем да вземем окончателно решение за вината ти, докато не получим още информация за състоянието на кораба. Мистър Итуно съобщи, че при първа възможност ще направи пълна проверка за състоянието на кораба. В изготвянето на доклада ще участват и двама ксенотехниди, които на път за Афродита ще спрат там. Вероятно те вече са пристигнали на Гейтуей Две и може би със следващия редовен рейс ще получим тяхното заключение. Тогава пак ще те извикаме.
Тя замълча, погледна към мен и аз реших, че разпитът е свършил.
— Много благодаря — казах аз и тръгнах към вратата.
Ема ме изчака да стигна до вратата и чак тогава ми съобщи:
— Има и още нещо. В доклада на мистър Итуно се казва, че на Гейтуей Две ти си участвал в товаренето на кораба и в изработването на скафандри. Той ти е начислил от дневните надници сумата, чакай да видя, две хиляди и петстотин долара. Капитанът на кораба, Естер Бегровиц, пък ти е начислила един процент от нейната премия за оказана помощ по време на полета. Така че тези две суми са внесени на твое име.
— Аз не съм имал никакъв договор с нея? — изненадах се аз.
— Вярно е. Но тя смята, че е справедливо и ти да имаш дял. Разбира се, делът е малък. Общо — тя погледна в някакво листче — две хиляди и петстотин плюс пет хиляди и петстотин — осем хиляди долара.
Осем хиляди долара! Тръгнах към проходната шахта, хванах се за издигащото въже, размишлявайки. Не беше сума, която да има някакво значение. Сигурно няма да е достатъчна за заплащане на щетите за разбития кораб. В цялата Вселена няма толкова пари, ако трябва да заплатя всички щети. Нямаше начин да се възстанови загубата.
От друга страна, осем хиляди долара бяха повече от това което имах.
Отпразнувах случая, като си поръчах едно питие в „Синия ад“. Докато го пиех, обмислях какви възможности имах. Колкото повече мислех, толкова по-малки ми се виждаха.
Сигурно щяха да ме изкарат виновен. По това не можеше да има две мнения. Щетите вероятно ще бъдат оценени на стотици хиляди долара. Само че аз ги нямах тези стотици хиляди долара. Може би дори щяха да са много повече, но това беше без значение. След като ти вземат всичко, каквото имаш, останалото няма никакво значение.
———————————————
Кораб 10103, Маршрут 022D18. Екипаж Дж.Херън.
Време на пътуване 107 дни и 5 часа. ЗАБЕЛЕЖКА: Време на завръщане 103 дни и 15 часа.
Извадка от дневника. "След 84 дни и 6 часа Q-уредът започна да свети, а контролните лампи на таблото заблестяха. В същото време почувствах промяна в посоката на тягата. В продължение на един час имаше непрекъснати промени, след което Q-светлината изчезна и всичко се върна в нормално състояние.
Предположение: Промяна на курса за избягване на всякаква временна опасност, може би звезда или друго тяло. Препоръчва се компютърно изследване на дневниците за подобни явления.
———————————————
Така че, като си помислиш, става ясно, че моите осем хиляди са си нищо пари. Те могат да изчезнат като утринна роса. Щом пристигне докладът на ксенотехниците от Гейтуей Две, Съветът отново ще се събере и тогава край на всичко.
Значи нямаше никакъв смисъл да пестя парите си. Можех спокойно да си ги изхарча.
Нямаше основание да мисля и за връщане на старата работа като градинар, дори и ако мога да я заема, тъй като Шики вече не беше шеф. Мигът, в който ме намереха за виновен, кредитният ми баланс ще се стопи. Същото ще стане и с авансовото ми предплащане на таксата. Просто щях да се превърна в човек за изхвърляне.
Ако в момента имаше кораб с курс към Земята, щях да се кача на него и рано или късно да се върна в Уайоминг. Там щях да потърся работа в мините за храна. Ако нямаше такъв кораб, щях да съм в беда. Може би щях да склоня някой от американския стражеви кораб, или от бразилския, например Франсис Херейра, да се застъпи за мене и ме вземе на борда, докато се появи някой кораб. А може би всичко това щеше да бъде невъзможно.
Разгледани трезво, шансовете не бяха много обнадеждаващи.
Най-доброто нещо, което можех да направя, бе да действам преди Съвета. Възможностите за това бяха две:
Бих могъл да взема следващия кораб на път към Земята и без да чакам решението на Съвета, да се върна в мините за храна.