Всъщност нищо не правех; просто се мотаех.
Гейтуей не е най-приятното място за живеене на Вселената, но аз си намирах занимания. Беше по-лошо от мините за храна. Всеки изминал ден ме приближаваше към времето, когато щеше да пристигне рапортът на ксенотехниците, но съумявах да не мисля много за това. Пиех в „Синия ад“ и се сприятелявах с туристи, с екипажи от кораби, дошли на посещение, с върнали се от полет изследователи, със зайци, които продължаваха да пристигат, изнемощели от горещите планети и търсех, предполагам, друга жена като Клара. Не я намерих.
Четях писмата, написани по време на връщането ми от Гейтуей Две, а после ги късах. Вместо тях написах една кратка бележка, в която се извинявах и казвах, че я обичам. После отидох да я предам по радиото до Венера. Нямаше я. Бях забравил колко време продължават бавните Хофманови орбити. От бюрото за локация лесно идентифицираха кораба, на който се бе прехвърлила. Беше от онези кораби, които се движеха по постоянна орбита под прав ъгъл и служеха като междинна станция за срещи с кораби, извършващи полети по еклиптика между планетите. Според информацията нейният кораб имал среща с един товарен кораб на път за Марс и един луксозен лайнер за Венера. Вероятно се бе прехвърлила на някой от тях, но не знаеха на кой, тъй като никой още не бе достигнал крайната точка на своя курс.
Изпратих по едно копие до всеки от двата кораба, но не получих никакъв отговор.
Завързах тясна връзка с едно момиче — трети артилерист на бразилския стражеви кораб. Запозна ме Франсис Херейра.
— Да те представя на братовчедката си — каза той, а по-късно ми прошепна: — Трябва да ти призная, Боб, че не изпитвам семейни чувства към братовчедките си.
От време на време всички екипажи на стражевите кораби имаха отпуска, която прекарваха на Гейтуей, който въпреки че не беше нито Уейкики, нито Кан, привличаше свободните от наряд екипажи. Сузи Херейра беше много млада. Казваше, че е на деветнайсет, макар че за да постъпи на бразилския кораб беше достатъчно да е на седемнайсет, но не изглеждаше на толкова. Говореше съвсем малко английски, но за пиене в „Синия ад“ нямаше нужда от повече, а когато се намерихме в леглото, открихме, че без всякакви думи умеем да общуваме много добре с телата си.
Сузи прекарваше на Гейтуей само един ден седмично и трябваше да намеря начин да убивам останалото време.
Опитах всичко: участвах в група за физическо укрепване, в групов секс, където всеки развиваше любов и омраза към всички. Изслушах серия от лекции на добрия професор Хеграмет за хичиянците. Участвах в семинар по астрофизика, който трябваше да ни научи как да печелим научните награди определяни от Корпорацията. Като разпределях грижливо времето си, успях да участвам във всичко това и да отлагам решението от един ден за друг.
Не искам да създавам впечатление, че имах план за убиване на времето. Макар че живеех ден за ден, времето ми бе запълнено, В четвъртък идваха Сузи и Франси Херейра. Много често тримата обядвахме в „Синия ад“. После Франси отиваше да се разхожда, или хващаше някое момиче, или пък отиваше да поплува в езерото „Превъзходно“, докато ние със Сузи отивахме в моята стая и се задоволявахме с „плуване“ в топлото ми легло. След вечеря следваше някакво развлечение. В четвъртък вечер се изнасяха лекциите по астрофизика и ние слушахме за диаграмата на Хертцшпрунг-Ръсел, или за звездите-гиганти и звездите-джуджета, или за неутронните звезди, или за черните дупки. Професорът беше дебел, стар съблазнител на млади момичета от някакъв затънтен колеж край Смоленск. Макар че пускаше брадати вицове по време на лекциите, в онова, което разказваше, имаше много поезия и красота. Той непрекъснато мислеше за онези стари звезди, които са дали живот на всички ни, като са разпръснали силикати и магнезиев карбонат в космоса за създаване на планетите и на въглеводороди за създаване на самите нас. Той говореше за неутронните звезди, които изкривяват гравитацията около себе си. Това вече знаехме, защото два кораба бяха загинали, разтрошени на парчета — приближили се твърде много до тези свръхплътни джуджета. Разказваше за черните дупки, които преди това са били плътни звезди. Сега можеха да се открият само по свойството си да поглъщат всичко около себе си, дори и светлината. Те не само изкривяват гравитацията, те я увиват около себе си подобно на одеяло. Описваше звездите като огромни светещи облаци с плътността на въздуха. Разказваше ни за огромните възли от топъл газ в мъглявината Орион, които след милион години може би ще се превърнат в слънца. Лекциите му се ползваха с голяма популярност. Дори такива опитни изследователи като Дейн Мечников ги посещаваха. Докато слушах професора, усещах чудесата и красотата на космоса. Беше огромен и прекрасен, за да е страшен. След това щях да свържа тези тресавища и блата от газ със себе си, със своето крехко, наплашено, чувствително към болка тяло. И тогава, като си помислех, че ще трябва да отида сред тези далечни титани… сърцето ми се свиваше.