— Добре — отговори той. — Искаш да дойдеш. Колкото до мен, заповядай, но ще трябва да попиташ Ема. Тя ще подбира екипажите утре сутринта. Може би ще те вземе. Ще бъде научна мисия с премия минимум от по един милион долара. И ти си предложен.
— И аз съм предложен? — Нещата вземаха съвсем неочаквана насока! — Как така съм предложен?
— Попитай Ема — отговори той и ме отмина.
В стаята за подбиране на екипажи имаше цяла дузина изследователи, повечето от които познавах: Сес Форханд, Шики, Мечников и някои други. С всеки от тях по едно или друго време бях пил или спал. Ема още не бе дошла и успях да я пресрещна, когато се появи.
— Искам да участвам в тази мисия — казах аз.
Тя ме погледна изненадано.
— Искаш да участваш? Аз пък мислех… — Спря, без да ми даде да разбера какво мисли. Тръгнах след нея.
— Имам право да участвам в нея не по-малко от Мечников! — казах аз.
— Абсолютно вярно е обаче, че твоят опит е далеч по-малък от този на Мечников, Боб. — Погледна ме внимателно, а после продължи: — Ще ти кажа как стоят нещата, Бродхед. Това представлява една специална мисия, за която отчасти ти си виновен. Онази твоя глупава грешка се оказа интересна. Нямам предвид катастрофата с кораба. Това беше тъпо и ако във вселената има справедливост, ти трябва да си платиш за нея. Но щастието на глупака е почти толкова добро, колкото и това на умника.
— Сигурно си получила доклада от Гейтуей Две — предположих аз.
Тя поклати глава.
— Не, още не съм го получила. Това обаче няма значение. В съответствие с правилата програмирахме в компютъра мисията ти и установихме някои интересни зависимости. Схемата на курса, който те е отвел на Гейтуей Две… О, по дяволите — изруга тя, — влизай вътре. Поне можеш да присъстваш на подбора, така ще разбереш всичко, а после… ще видим.
Тя ме хвана за лакътя и ме тласна пред себе си в стаята. Беше същата, която ни служеше за класна зала. Колко отдавна беше това! Като че ли преди милион години. Седнах между Сес и Шики и зачаках да чуя какво щеше да каже Ема.
— Повечето от вас — започна тя, — са тук, защото са поканени — с едно или две изключения. Едно от изключенията е нашият „знаменит“ приятел мистър Бродхед. Както повечето от вас знаят, той успя да разбие един кораб близо до Гейтуей Две. По право той трябва да бъде изхвърлен от Гейтуей, но преди това случайно се е натъкнал на някои интересни факти. Светлините на контролното табло на неговия кораб не били обичайни за Гейтуей Две и когато компютърът ги сравнил, стигнал до съвсем нова концепция за настройка на курс. Очевидно само пет от настройките са критични — петте, обичайни за курса към Гейтуей Две. Какво означават другите настройки засега не знаем. Скоро обаче и това ще открием. Тя се облегна назад и скръсти ръце. — Тази мисия ще бъде многоцелева — продължи Ема. — Смятаме да направим нещо ново. За по-сигурно ще изпратим два кораба по един и същи курс.
Сес Форханд вдигна ръка.
— С каква цел?
— Отчасти, за да сме сигурни, че е същото направление. Само малко ще променим некритичните настройки… е, онези, които смятаме, че са некритични. Ще стартираме двата кораба с трийсет секунди разлика един от друг. Ако всичко е така, както го мислим, това ще означава, че двата кораба ще летят по линии, които отстоят една от друга на такова разстояние, каквото изминава Гейтуей за трийсет секунди.
Форханд сбърчи вежди:
— Спрямо какво?
— Добър въпрос — кимна тя. — Спрямо онова, което мислим за Слънце. Смятаме, че звездното движение спрямо галактиката може да се пренебрегне. Най-малкото като приемем, че целта на нашето пътуване ще бъде вътре в галактиката и не толкова далеч, че движението на галактиката да има практически различен вектор. Искам да кажа, че ако попаднете на обратната страна, ще се движите със седемдесет километра в секунда спрямо галактическия център. Смятаме, че това няма да се случи. Очакваме относително малка разлика в скоростта и посоката. Във всеки случай двата кораба ще бъдат отдалечени един от друг някъде между двеста и триста хиляди километра.
— Разбира се — продължи тя, като се усмихна приветливо, — това е само теоретически. Може относителните движения да нямат изобщо никакво значение. В този случай проблемът се свежда само до избягване на сблъскването между корабите. Ние сме сигурни — доста сигурни, — че ще има някакво отклонение. За да се предотврати сблъскването, са достатъчно само малко повече от петнайсет метра — колкото е диаметърът на един петместен в най-широката му част.