— Колко сигурно се разбира под „доста сигурно“? — попита едно от момичетата.
— Вижте — усмихна се Ема, — приемливо сигурно. Как можем да знаем точно, преди да сме изпробвали?
— Звучи опасно — отбеляза Сес. Това обаче, изглежда, не го спираше. Той само изразяваше своето мнение. В това отношение беше точно като мен. Много решително пренебрегвах вътрешните си усещания като концентрирах цялото си внимание върху техническите въпроси. Ема вдигна глава изненадана.
— Опасно ли? Още не съм стигнала до опасната част. Този курс не приемат едноместните, повечето триместни и някои петместни.
— Защо? — попита някой.
— Точно това ще трябва да разберем — отговори търпеливо тя. Засега това е настройката, която компютърът е избрал като най-добра за проверка на зависимостите между настройка и действителен курс. Вие ще използвате бронирани петместни кораби. И двата приемат този конкретен курс. Според хичиянските конструктори това означава, че вие ще разполагате с добър шанс за управление, нали така?
— Това е било много отдавна — възразих аз.
— Така е. Никога не съм твърдяла противното. Мисията е опасна — в известен смисъл. Затова пък наградата е един милион.
———————————————
Д-р Асмениън. Така че, когато търсите следи от живот на една планета, недейте да очаквате голям неонов надпис „Тук има чуждоземен живот“. Търсете признаци. „Признакът“ е нещо, което показва, че съществува нещо друго зад него. Признакът е като подпис върху чек. Когато видя подпис върху чек, за мен това показва, че притежателят му желае да се разплати и аз го осребрявам. Разбира се, че и чек, подписан от теб, Боб.
Въпрос. Господ не обича учители, които се държат като интелигентни магарета.
Д-р Асмениън. Не се засягай, Боб. Един типичен признак е метанът. Той е указание за съществуването на топлокръвни животни.
Въпрос. Мисля, че метан може да се получи и от гниеща растителност.
Д-р Асмениън. Разбира се. Главен източник на метан са обаче вътрешностите на преживните животни. По-голямата част от метана в земната атмосфера се дължи на кравешкия тор.
———————————————
На това място тя замълча, докато някой не се осмели да запита:
— Какъв милион?
— Един милион долара награда ще получи всеки от вас след завръщането си — продължи тя. — За целта Корпорацията заделила от своите фондове десет милиона долара. На десет равни части. Разбира се, съществува голяма вероятност всеки от вас да получи много повече от един милион. Ако намерите нещо ценно, възнаграждението ще бъде според установените правила. Данните от компютъра показват, че тази мисия предлага добра перспектива.
— Защо е оценена на десет милиона? — попитах аз.
— Тези решения не ги вземам аз — търпеливо отговори Ема. После погледна към мен като към присъстващ, а не като участник в екипажите. — Между другото, Бродхед, ние ти опрощаваме щетите по разбития кораб. Така че, онова, което ще получиш ще си е твое. Един милион долара? Това представлява хубаво спестяване. С тези пари можеш да се върнеш на Земята, да се хванеш за някой добър бизнес и да бъдеш осигурен до края на живота си.
Погледнахме се. Ема седна и мило се усмихна. Не зная какво си мислеха другите, но аз си спомних за Гейтуей Две и за първото пътуване, с очи втренчени в командното табло да търся нещо, което не беше там. Предполагам, че останалите също се бяха отдали на отдавна забравени спомени.
— Отлитането — каза най-сетне тя, — е вдругиден. Които желаят да се запишат, нека ми се обадят в канцеларията.
Приеха ме. Отхвърлиха Шики.
Нещата обаче не стояха така просто. Аз бях този, който стана причина да не приемат Шики. Първият екипаж набраха бързо: Сес Форханд, две момичета от Сиера Леоне и една френска двойка — всичките говореха английски, всичките участвали в инструктажа, всичките вече пътували. За втория екипаж веднага приеха за шеф Мечников, една двойка хомо — Дани А. и Дани Р. След това, макар и с нежелание, приеха мен. Остана едно свободно място.
— Можем да вземем приятеля ти Бакин — подхвърли Ема. — Или предпочиташ друг приятел?
— Какъв друг приятел? — попитах аз.
— Имаме още един кандидат — отговори тя, — третия артилерист от бразилския стражеви кораб, Сузана Херейра. Тя има разрешение за целта да получи отпуск.
— Сузи? Не знаех, че е кандидат!
Ема внимателно разучаваше перфокартата на Сузи.
— Има много добра квалификация — отбеляза тя. — Също така си има всички части. Имам предвид — усмихна се тя — краката й, разбира се, макар че, доколкото знам, ти се интересуваш повече от някои други нейни части. Или пък ще предпочетеш за тази мисия да бъдеш хомо?