Почувствах необясним гняв. По отношение на секса нямах никакви предразсъдъци. Мисълта за контакт с мъж не ме плашеше, но с Дейн Мечников, или с някой от неговите любовници?
— Артилеристката Херейра може да пристигне тук утре — продължи коментара си Ема. — Бразилският стражеви кораб ще акостира веднага след като завърши орбитата си.
— Защо по дяволите питаш мен? — изръмжах аз. — Шеф на екипажа е Мечников.
— Той предпочита ти да решиш този въпрос, Бродхед. Кой да бъде?
— Все ми е едно! — изревах аз и излязох. Няма обаче начин да избягаш от отговорността за вземане на решение. Невземането на решение само по себе си също представлява решение Шики да не бъде включен в екипажа. Ако бях настоявал, щяха да го включат. Без такова настояване несъмнено щяха да предпочетат Сузи.
На следващия ден правех всичко, за да избягвам местата, където можех да попадна на Шики. Хванах едно ново зайче в „Синия ад“. Току-що бе завършила класните занятия. С нея прекарах и нощта. Дори не отидох в стаята си за чисто бельо. Изхвърлих замърсеното и си купих ново. Знаех много добре местата, където Шики би могъл да ме потърси — „Синия ад“, Централния парк, музея — и не припарвах там. Направих една дълга и безцелна разходка в запуснати тунели, където не срещнах никого. Върнах се късно през нощта.
После се възползвах от случая и отидох на прощално празненство. Може би и Шики щеше да е там, но наоколо щеше да има и много други хора.
Там беше. Там беше и Луиз Форханд. Всъщност изглежда, че тя беше в центъра на вниманието. Не знаех, че се е върнала.
Видя ме и ми махна с ръка.
— Извадих голям късмет, Боб! Пийни, аз черпя!
Някой сложи в едната ми ръка чаша, а в другата цигара с марихуана. Преди да дръпна, успях да я попитам какво е намерила.
———————————————
Непознати приятелю от Гейтуей.
Миналия месец дадох 58,50 лири от спечелените с много труд, за да могат жена ми и сина ми да присъстват на една лекция, изнесена от един от вашите завърнали се „герои“, който оказа на Ливерпул съмнителната чест да бъде гост (за което му бе заплатено, естествено от хора като мен). За мен е без значение фактът, че беше слаб като лектор. Силната страст в неговите думи ме накара да взема окончателно решение. Той каза, че ние, бедните земни содомити, нямаме представа какви рискове поемат вашите благородни изследователи.
Непознати приятелю, тази сутрин изтеглих последната лира от спестовната си книжка, за да закърпя белия дроб на жена си — стара азбестова меланоза. Следващата седмица трябва да платя за училището на детето, а нямам представа откъде ще взема пари. Тази сутрин, след като чаках от осем до дванайсет на доковете с надежда да пренеса някой товар (нямаше никакви товари), шефът ми каза, че съм излишен, което означава, че утре сутринта дори не трябва да си правя труда да ходя и да чакам. Дали случайно някой от вашите герои не желае да си купи резервни органи? Моите са за продажба — бъбреци, черен дроб, всичко. Всичките са в добро състояние, или поне в толкова добро състояние, колкото могат да бъдат след деветнайсет години работа на доковете с изключение на слъзните ми жлези, които са поизносени от плач по трудностите на вашия живот.
———————————————
— Оръжия, Боб! Чудесни хичиянски оръжия. Стотици оръжия. Според Сес наградата ще бъде най-малко пет милиона долара, плюс лицензионните… ако се намери начин да се произвеждат.
Издухах пушека и отмих вкуса от него с алкохол.
— Какви оръжия?
— Подобни на тунелни багери, само че портативни. Могат да пробиват дупки във всичко. При кацане загубихме Сара ала Фанта. Една от тези машини й проби скафандъра. Но Тим и аз ще си поделим нейната част, така че ще получим по два милиона и половина на човек.
— Моите поздравления — казах аз. — Бих казал, че последното нещо, от което се нуждае човешката раса, е някакъв нов начин народите да се избиват помежду си. Все пак те поздравявам. — Опитвах се да си придам вид на морално превъзходство. Беше ми необходим, защото когато се обърнах, видях, че Шики виси във въздуха и ме наблюдава.
— Искаш ли да си дръпнеш? — попитах го аз и му предложих цигара. Той поклати глава. Започнах да му обяснявам:
— Не зависеше от мен, Шики. Казах им — във всеки случай не съм им казвал да не те вземат.