Въпрос. Дали хичиянците са ги използвали за същите цели?
Професор Хеграмет. Лично аз смятам, че сигурно са ги използвали по някакъв начин, но не зная как. Тъй като такива диаманти са оставени в големи количества и навсякъде, може да се смята, че са оставили също приемници и предаватели. Ако наистина са оставили такива, аз не знам къде.
———————————————
— Поет ли каза?
Той се усмихна.
— Ти не знаеш ли? Благодарение на това дойдох на Гейтуей. Фондацията „Гугенхайм“ ми плати пътя. — Той отмести тенджерата от плочата, раздели яхнията на две и започнахме да ядем.
Това беше същият човек, който само преди два дни беше ругал злобно цял час двамата Даневци, докато ние със Сузи лежахме в обслужващия модул и слушахме ядосани. Ето какво прави обръщането. Връщането ни бе осигурено. Нямаше опасност корабът да се зарее нанякъде и да останем без гориво, а и нямаше защо да се боим, че няма да намерим нищо — премията ни бе гарантирана. Помолих го да ми рецитира някое от неговите стихотворения. Не се съгласи, но обеща, когато се върнем на Гейтуей, да ми покаже копия от онова, което бе изпратил на фондацията.
Когато свършихме с храненето, Дейн изми тенджерата и чиниите, прибра ги и погледна часовника:
— Много е рано да будим другите — каза той, — а и няма какво да правим.
Той погледна към мен и се усмихна. Всъщност не беше усмивка, а по-точно ухилване. Преместих се в топлата му, сключена на кръг ръка.
Деветнайсетте дни минаха като един час и тогава часовникът ни показа, че наближава времето за пристигане. Всички бяхме будни, нетърпеливи като деца на Коледа в очакване да видят подаръците си. Беше най-щастливото пътуване, което някога бях правил, а може би най-щастливото пътуване изобщо.
— Знаете ли — каза Дани Р. замислено, — почти съжалявам, че пристигаме.
Сузи, която вече бе започнала да разбира английски, се присъедини:
— Sim, ja, sei — а после бързо добави, — аз също!
Стисна ръката ми и аз й отговорих по същия начин. В същото време си мислех за Клара. Няколко пъти се опитвахме да се свържем по радиото, но то не работеше в хичиянските космически ръкави. Когато излезем от корабите обаче, ще мога да приказвам с нея? Не ме интересува, че другите щяха да ни слушат. Знаех какво исках да й кажа. Дори знаех какво ще ми отговори. По това нямаше място за никакво съмнение. На техния кораб настроението беше не по-малко повишено, и то по същата причина, а онова, което може да направи любовта и радостта, беше съвсем ясно.
— Спираме! — изрева Дани Р. — Не усещате ли?
— Да! — изръмжа Мечников, превивайки се от малките удари на псевдогравитацията, които отбелязваха връщането ни към нормално пространство. Един друг признак също показваше, че пристигаме: златната спирала в центъра на кораба бе започнала да свети и яркостта й нарастваше с всяка измината секунда.
— Мисля, че пристигнахме — сподели Дани Р., като подскачаше от радост. Аз се радвах не по-малко от него.
— Ще започна сферично сканиране — съобщих аз доволен, че зная какво трябва да правя. Сузи последва примера ми и отвори вратата на обслужващия модул. Двамата с Дани Р. тръгнаха да видят звездите.
Дани А. не отиде с тях. Той наблюдаваше монитора. Когато тръгнах да сканирам, корабът се въртеше и можех да виждам звездите, което беше нормално. Не изглеждаха различни, макар че по някаква причина бяха неясни.
———————————————
Моля, допълнете вашето ръководство по навигация със следното:
Настройките за курс, които съдържат линиите и цветовете, показани в приложената диаграма, изглежда, че имат определена връзка с количеството гориво или друг вид тяга, с които разполага корабът.
Предупреждават се всички изследователи, че трите ярки линии в оранжево (таблица 2), изглежда, са указание за привършване на горивото. Никой кораб, на който са се появили такива линии досега, не се е завърнал, дори и от контролни полети.
———————————————
Спънах се и едва не паднах. Изглежда, че корабът не се въртеше толкова плавно, колкото трябва.
— Радиото! — извика Дани.
Мечников се намръщи, вдигна поглед и видя светлината.