— Понякога и аз се чудя — отговарям намусено аз.
— Не мисля, че се чудиш. Ти си съвсем наясно, че си тук, за да получиш помощ. Това може да стане, като се опитаме да постигнем промяна вътре в самия теб. Това, което правя с чуждите болки и мъки, може би наистина те интересува, а може и просто да е повод за отклоняване на сеанса в интелектуална, вместо в терапевтична насока…
———————————————
1316 , S, Много е полезно, че 115,215
разглеждаш скъсването ти 115,220
с Друзила като практически 115,225
опит, Боб 115,230
1318 ,С, Много съм здрав 115,235
Зигфрид,затова 115,240
съм тук 115,245
1319 IRRAY (DЕ) = IRRAY (DF) 115,250
1320 ,С, Във всеки случай, такъв е 115,255
животът, тъкмо научиш едно нещо 115,260
и трябва да учиш друго 115,265
и когато си изучил всичко 115,270
и си натрупал достатъчно 115,275
опит, завършваш, 115,280
получаваш диплома 115,285
и умираш. 115,290
———————————————
— Достатъчно, Зигфрид — прекъсвам го аз.
— Да. Но от теб зависи как ще протече сеансът и дали ще постигнем полза от важни за теб ситуации. Затова, моля те, Боб, занимавай се със собствената си глава, а не с моята.
Не можах да сдържа възхищението си:
— Адски интелигентна машина си, Зигфрид.
— Имам впечатление, че всъщност си мислиш „Мразя шибаното ти нахалство, Зигфрид“.
Страшно се изненадах, като го чух. Никога не бе говорил така, но изведнъж се сетих, че аз самият му бях казвал това, и то не веднъж.
Вярно е. Мразех нахалството му.
Той се опитва да ми помогне, а аз го мразя за това. Мислех си за онази сладка ненаситница, С.Я. и с каква готовност вършеше всичко, за което я помолех. Много ми се искаше по някакъв начин да засегна Зигфрид.
12.
Една сутрин, когато се прибрах в стаята си, чух пиезофона слабо да звъни, също като раздразнен комар. Натиснах бутона за автоматичен запис на съобщения и научих, че заместник-директорката на служба „Личен състав“ е наредила да се явя в канцеларията й в десет часа сутринта. Бях свикнал да прекарвам голяма част от времето си и почти всички нощи с Клара. Минаваше десет часа, а когато отидох в служба „Личен състав“ беше почти единайсет. Това никак не допринесе за подобряване настроението на заместник-директорката.
Беше една много пълна жена на име Ема Фотер. Без да изслуша моите извинения, тя премина направо в атака:
— Ти завърши курса преди седемнайсет дни. Оттогава не си направил нищо.
— Чакам подходяща мисия — отговорих тихо аз.
— Докога ще чакаш? Платената от теб такса изтича след три дни. Какво ще правиш след това?
— Вижте — отговорих почти искрено аз, — смятах днес да дойда по този въпрос при вас. Бих искал някаква работа тук, на Гейтуей.
— Пфу! — (Никога по-рано не бях чувал някой да казва това, но мисля, че така прозвуча). — Затова ли дойде на Гейтуей, за да чистиш клоаките?
Бях почти сигурен, че е блъф, защото на Гейтуей нямаше много клоаки. Просто нямаше гравитация, за да могат нечистотиите в тях да текат.
— В някой от следващите дни може да се окаже подходяща мисия.
— О, сигурно, Боб. Знаеш ли, хора като теб ми създават големи главоболия. Имаш ли представа колко важна е нашата работа тук?
— Ами, мисля че…
— Цялата Вселена разчита на нас да намерим храна и жизнено пространство! Гейтуей е единствената възможност да сторим това. Човек като теб, израснал във фермите за планктон…
— Във фермите за храна в Уайоминг.
— Няма значение! Ти знаеш каква остра нужда изпитва човечеството от онова, което можем да му дадем. Нови технологии. Нови енергийни източници. Храна! Нови светове, в които да живее. — Тя се пресегна и започна да рови в класьора на бюрото си с разтревожен и загрижен вид. Предполагам, че са й правили проверка колко такива като мен безделници и паразити е успяла да накара да заминат и да се заемат с онази работа, която се очаква от тях. С това се обяснява и нейната неприязненост, при условие, че можеше да се обясни преди всичко нейното пребиваване на Гейтуей. Тя остави класьора и отвори една кантонерка до стената.
— Да предположим, че ти намеря работа — каза тя през рамо, — единствената ти квалификация тук е на изследовател, а ти не я използваш.
— Ще приема всякаква работа, почти всякаква — отговорих аз.