Все пак плановете им обхващали много алтернативи, които се извършвали едновременно; защото целта на плановете им била от голямо значение за тях. Може би никой от тях няма да се върне. Но може пък и някой да успее.
Тъй като Кривогледата не можела да общува, или да действа но някакъв полезен начин, хичиянските експериментатори пестеливо изтрили сантименталните части от нейната памет, а останалата запазили като някаква библиотечна книга, за правене на справки от по-късните индивиди, независимо какви щели да са те. (Точно с нея Джанин беше принудена да се консултира, като узнаваше как бе живяла Кривогледата стотици хилядолетия по-рано.) Те бяха оставили някакви указания и данни за използуване от онези поколения, които щяха да могат да ги разберат. Всичко останало грижливо почистили, така както правели винаги. После заминали, като оставили резултатите от този експеримент, наред с всички други техни експерименти, да бъдат ползвани.
В продължение на осемстотин хиляди години.
— Данин — изстена Хууи, — жива ли си?
Тя повдигна очи, неспособна отначало да фокусира погледа си, и видя едно размазано, широко като месечина лице, от което висяха две опашки на комети.
— Помогни ми да стана — изхълца тя. — Отведи ме. — От всички сънища този беше най-лош. Чувстваше се изнасилена, осквернена, разширена, променена. Нейният свят никога вече нямаше да бъде същият. Джанин не разбираше думата астралопитек, но знаеше, че животът, който беше сънувала, беше на животно. По-лошо от животно, защото някъде в подсъзнанието на Кривогледата имаше наченки на мислене и по този начин се появяваше нежеланата възможност за изпитване на страх.
Джанин се чувстваше изтощена и по-стара дори и от Най-древния. Наскоро бе навършила петнайсет годни и вече не беше дете. За нея повече нямаше да има детство. Тя спря пред килията с полегати страни, която представляваше за нея затвор. Хууи каза съчувствено:
— Данин? Какво ти е?
— Искам да ти кажа един виц — отговори тя.
— Не ми се виждаш много весела — каза той.
— Все пак това е един смешен виц. Слушай. Най-древният затвори Уон заедно със сестра ми, за да създадат поколение. Но сестра ми не може да роди. Тя си направи операция, така че никога няма да може да роди.
— Шегата ти не е добра — възрази той. — Никой не би сторил такова нещо!
— Тя го направи, Хууи. — После Джанин бързо добави: — Не се плаши. Ти няма да бъдеш наказан. Само иди сега и доведи момчето при мен.
Нежните му очи се напълниха със сълзи.
— Как да не се плаша? Може би трябва да събудя Най-древния и да му кажа… — После сълзите му потекоха; беше ужасен.
Джанин го успокояваше и утешаваше, докато един друг Древен дойде и им разказа един тъп виц. Джанин легна на постелята и си запуши ушите, за да не чува техния възбуден брътвеж. Не спеше, само лежеше със затворени очи, когато чу Уон и Тор на вратата. Когато момчето влезе, тя стана да го посрещне.
— Уон — каза тя, — искам да ме прегърнеш.
Той я погледна нацупено. Никой не му беше казвал защо се прави това, а той също беше прекарал един час на кушетката с Кривогледата. Изглеждаше съсипан. Всъщност не бе имал възможност да се възстанови от настинката, не беше си починал, не беше се приспособил към най-големите промени в неговия живот, откакто беше срещнал групата Хертер-Хол. Под очите му имаше кръгове, устните му бяха напукани. Краката му бяха кални, кални бяха и оръфаните му дрехи.
— Да не би да се страхуваш, че ще паднеш? — изписка той.
— Не се страхувам, че ще падна и искам да ми говориш както трябва. Недей да пискаш.
Той я погледна стреснат, но гласът му прозвуча по-плътно, както го бе учила тя.
— Тогава защо?
— О, Уон. — Тя поклати глава и пристъпи към него.
Не беше необходимо да му казва какво трябва да прави. Ръцете му автоматично се обвиха около нея — двете на еднаква височина, сякаш се канеше да вдигна варел, дланите притискаха плешките й. Тя прилепи устните към неговите твърди, сухи и стиснати устни, после ги отдръпна.