Най-древният не познаваше болка. Той не знаеше как да изпита душевен страх.
Той загина.
Съществата от плът и кръв контролираха неговите артефакти и плановете му бяха осуетени завинаги.
НАЙ-БОГАТИЯ ЧОВЕК
Казвам се Робин Бродхед и съм най-богатият човек в цялата слънчева система. Единственият, който се доближава до мен, е старият Бавър и неговото богатство щеше да бъде още по-близко до моето, ако не бе прахосал половината от парите си за разчистване на бордеите и оздравяване на градската част на Рио, и много от останалите пари за сканиране педя по педя на трансплутониевото пространство в издирване на кораб с онова, което бе останало от неговата жена, Триш, в него. (Не мога да си представя какво щеше да прави с нея, ако я беше намерил.) Оцелелите от фамилията Хертер-Хол също са въшливи с нари. Това е добре особено за Уон и Джанин, които имат да уреждат една сложна връзка в още по-сложен и недружелюбен свят. Моята жена, Еси, се намира в отлично здраве. Аз я обичам. Когато умра, тоест, когато дори пълното здравно обслужване повече не може да ме кърпи, имам план какво да правя с един друг човек, когото обичам и когото уважавам. Почти от всичко съм доволен. Единствено моят научен съветник, Алберт, прави изключение, като се опитва да ми обясни принципа на Мах.
Когато завладяхме хичиянския рай, ние получихме всичко: начина за управление на хичиянски кораби, начина за построяване на хичиянски кораби, включително теорията, която позволява да се лети със свръхсветлинна скорост. Не, това не включва „хиперпространство“ или „четвърто измерение“. Всичко е много просто. Ускорението умножава масата, така казва Айнщайн — истинският, не моят Алберт. Но ако масата в покой е нула, няма значение с какъв множител се умножава. Тя си остава нула. Алберт казва, че масата може да се създаде и доказва това си твърдение на основата на логически принципи: тя съществува, следователно тя може да бъде създадена. Но тогава, тя може и да бъде унищожена, тъй като онова, което може да бъде създадено, може и да бъде унищожено. Това е хичиянската тайна и с помощта на Алберт за организиране и помощта на Мортън да принуди „Гейтуей Корп.“ да направим кораби, ние проведохме експеримента. Лично на мен той не ми струваше нито цент; едно от предимствата на голямото богатство е, че не се налага да го харчиш. Единственото, което трябва да направиш, е да накараш други да ти плащат разходите и това е задачата на юридическите програми.
И така, ние отлетяхме от Гейтуей едновременно с два петместни кораба. Единият имаше само обслужващ модул с екипаж от двама души и цилиндър от плътен алуминий, към който бяха прикрепени детектори за механично напрежение. Другият беше с екипаж от пет души, готови за изпълнение на мисия. Корабът с инструментите имаше датчикова камера, образът от която се разделяше по три канала: единият към уреда за измерване на гравитация, другият за втория кораб и последният към канала на цезиево-атомния цифров часовник
За мен експериментът не показа нищо. Вторият кораб започна да изчезва и това бе регистрирано от гравитационния. Много важно! Но Алберт беше на седмото небе.
— Масата започна да изчезва преди гравитацията, Робин! През последните дванайсет години експериментът можеше да бъде проведен от всеки! Научната награда за това ще бъде най-малко десет милиона долара!
— Сложи я в касата за дребни разходи — казах аз като се протегнах, а после се претърколих да целуна Еси, тъй като още не се бяхме измъкнали от леглото.
— Много е интересно, скъпи Робин — каза тя сънливо и отговоря на целувката ми. Алберт се усмихна и отклони поглед, отчасти защото Еси бърничкаше в програмата му и отчасти защото той знаеше не по-зле от мен, че онова, което тя каза, беше просто една любезна неистина. Еси не се интересуваше от астрофизика. Нейният интерес беше насочен към възможността да се порови в работещите хичиянски изкуствени интелекти; това страшно много я интересуваше. Цели осемнайсет часа непрекъснат труд дневно, докато проучи всички основни системи от онова, което бе останало от Най-древния, мъртвите хора и мъртвите нечовеци, чийто прародители произхождаха от африканската савана отпреди не по-малко от един милион години. Не че много се интересуваше от онова, което имаше в тези памети; но я интересуваше как бяха поместени те там, а в тази област тя беше много добра. Промените в програмата на Алберт беше най-малкото, което Еси взе от хичиянския рай. Онова, което всички ние получихме, беше наистина много нещо. Големите карти на Галактиката, на което бяха показани всички места, където са били хичиянците. Голямата карта на черните дупки, на която бе показано къде се намират те сега. Дори къде се намира Клара. Като една мъничка допълнителна изгода аз дори получих отговор на въпроса, който от чисто субективни причини много ме интересуваше: защо бях все още жив? Корабът, с който бях отишъл на хичиянския рай, се обърна и премина в режим на забавяне след деветнадесетия ден. Но по всички закони за равенство и по логиката на здравия човешки разум това означаваше пристигане не по-рано от деветнайсет дена, когато съвсем сигурно, отдавна щях да съм мъртъв. А аз не бях мъртъв, или поне не съвсем; но защо?