И така, докато Пол работеше върху комуникационната апаратура, а Уон и двете жени пренасяха необходимите за живеене неща в няколко стаи в червените коридори. Уон беше горд, че може да им ги покаже. Там имаше койки, по-големи от тези в кораба… всъщност достатъчно големи, за да можеше в тях да спи дори и Пол, стига да си свиеше краката. Имаше и тоалетна, приличаща доста на земните. Всъщност тя представляваше една лъскава метална плоча с цепнатина по средата, нещо подобно на тоалетните-клекала в Източна Европа. Имаше дори място за баня. Приличаше на вана, зад която беше поставено нещо средно между решетка за душ и малък водопад. Когато се влезеше, отгоре почваше да тече хладка вода. След като се изкъпаха, всички започнаха да миришат по-добре. Особено Уон, който се къпеше значително по-често. Понякога той започваше да се съблича преди да бяха изсъхнали последните капки вода от предишното му къпане. Тайни Джим му беше казал, че редовното къпане е отличителна черта на добре възпитаните хора. Освен това той бе забелязал, че Джанин се къпе редовно. Ларви ги наблюдаваше и си спомни колко трудно беше да накара Джанин да се изкъпе по време на полета от Земята, но не каза нищо.
Като пилот, а следователно и капитан, Ларви се определи за ръководител на експедицията. Тя възложи на Пол да установи и поддържа връзка с баща й на Завода за храна, а Уон да й помага в контактите с Мъртвите. Задачата на Джанин беше да върши домакинските задължения — като пране на дрехи във ваната с хладка вода. На Уон възложи — с някой от другите, който е свободен — да се разхожда по безопасните места на хичиянския рай, да снима и да прави записи за Пейтър и Земята. Най-често Джанин беше тази, която правеше компания на Уон. Когато имаше някой друг свободен, двамата млади бяха съпровождани, но това ставаше рядко.
Джанин нямаше нищо против да се разхожда дори с такъв контрол. Още не се беше нарадвала на компанията на Уон и не бързаше да отиде по-далеч в тази дружба… освен когато се докосваха един друг. Или когато го хванеше, че я гледа втренчено. Или когато виждаше твърдата издутина в долния край на неговата фустанела. Дори и тогава фантазиите и мечтите й не отиваха по-далеч от следващата фаза; поне засега. Тя се занимаваше с Мъртвите и ядеше плодове с кафява кора и зелена вътрешност, преправяше си дрехите и очакваше да порасне още малко.
Срещу командването на Ларви нямаше много възражения, тъй като тя беше възложила на всеки задачи, които те бяха готови да изпълнят с желание и беше оставила за себе си доста черна работа — като изпълнението на разпорежданията и увещанията на Пейтър и на тези от Земята.
Комуникацията съвсем не беше удовлетворителна. Ларви не беше оценила по достойнство бордовия компютър Вера, докато не й се наложи да се справя без него. Тя не можеше да командва да се изпълнят най-напред приоритетните съобщения, или пък да накара компютъра да ги сортира тематично. Съобщенията пристигаха съвсем безразборно и когато отговаряше или предаваше отчети за препредаване на Земята, тя въобще не беше уверена, че отиваха там, закъдето бяха предназначени.
Мъртвите изглежда представляваха памет само за четене, но интерактивната им функция беше ограничена. Чиповете им сякаш бяха претоварени от импровизирания опит за комуникация със Завода за храна — задача, за която никога не са били предназначени. (Но за какво точно са предназначени? И от кого?) Уон ругаеше и блъфираше в ролята си на експерт, а после примирено признаваше, че те не вършеха вече онова, което се бе очаквало да вършат. Понякога се обаждаше на Тайни Джим и на Хенриета, а понякога на някакъв бивш професор по литература на име Уилард; а веднъж дори се свърза с един от Мъртвите, чийто глас не бе чувал никога по-рано, който говореше разтреперан и шепнешком така, че почти не се чуваше. „Върви в златния коридор“, шепнеше Хенриета с вечно плачлив глас, и почти веднага се чуваше плътният тенор на Тайни Джим: „Те ще те убият. Те не обичат корабокрушенци“.
Беше страшно. Особено когато Уон ги уверяваше, че Тайни Джим винаги е бил най-свестният от Мъртвите. Ларви се чудеше, че всичко това не я ужасява повече, отколкото си беше ужасена, но тя беше свикнала на толкова много тревоги и ужасии. Нейните „чипове“ също бяха претрупани.
А съобщенията! За всеки пет минути приемане на компресирано предаване. Пол записваше четиринайсет часа съобщения. Команди от Земята: „Съобщете всички настройки на курса на кораба на Уон. Опитайте се да вземете тъкан от хичиянците/Древните. Замразете и запазете плодове, листа, стебла от ядливия плод. Действувайте изключително предпазливо“. Следваха половин дузина отделни съобщения от баща й; не се чувствал добре; не получавал подходяща здравна помощ, защото са взели подвижния биоанализатор; пречело му се от безапелационни нареждания от Земята. Информационни съобщения от Земята: първите им доклади били получени, анализирани и интерпретирани за тях и сега имаше предложения за следване на програми извън предварителната. Те трябва да разпитат Хенриета за споменаваните от нея космологически явления… Бордовият компютър Вера беше направил от тях някаква каша, наземната Вера не можеше да получава информация в реално време, а пък старият Пейтър не беше запознат достатъчно с астрофизиката, за да може да поставя подходящи въпроси, така че това оставаше на тях. Те трябваше да разпитат всички Мъртви за онова, което помнят от Гейтуей, както и за техните мисии — при условие, че помнеха нещо. Те трябваше да се опитат да разберат как живите изследователи се бяха превърнали в запаметени компютърни програми. Те трябваше… Те трябваше да направят всичко. Всичко наведнъж. А почти нищо от всичко това не беше възможно да се направи да се вземат проби от телата на хичиянците — глупости! Когато някое случайно съобщение беше ясно, лично, и не изискващо, Ларви високо го ценеше.