„Опитвам се да осигуря по-благоприятни условия. За сега не мога да обещая нищо. Препоръчвам междувременно пълно спазване на разпорежданията“. „Свиня!“ — изруга Петер, после седна пред пулта, натисна бутона за блокиране на автоматичната система за управление и издиктува отговор:
„Пълното спазване на всички глупави разпореждания ще ме убие, и после какво?“ Съобщението изпрати открито; нека Бродхед и „Гейтуей Корп.“ правят каквито си щат изводи.
Съобщението може би не беше блъф. При целил стрес и натоварване Петер нямаше време за бележки и оплаквания. Той ядеше храната „ЧОН“, а когато от рециклатора започнаха да излизат нови порции храна, и тях. Дори когато вкусът им беше отвратителен — понякога като терпентин, друг път като плесен — но не беше болен. Положението не беше идеално. Петер знаеше, че работи под действието на стрес и висок адреналин, за което някой ден щеше да плати висока цена. Той обаче не виждаше начин да избегне плащането й, когато му дойдеше времето.
И когато процесорът за храна отново заработи както трябва и успя да изпълни най-нетърпящите отлагане задачи, Петер седна полузадрямал пред пулта на Вера и тогава видя най-голямото чудо. Изруга неразбиращо. Това идиотче, какво прави с молитвеното ветрило? В следващия кадър той го пъхаше в някакви глупави неща, които приличаха на вази за цветя. Но кадърът след него започна да изпълва целия екран и Петер извика от изненада. Изведнъж се показа нещо като книга — на вид японска или китайска.
Беше напуснал кораба и отиваше към стаята на бляновете преди съзнателната част от ума му да разбере онова, което подсъзнанието му веднага бе схванало. Молитвените ветрила! Те съдържаха информация! Той че се спря, за да се запита защо информацията бе на земен език или поне изглеждаше такава. Беше осъзнал основния факт. Беше решен сам да провери. Задъхан от бързане, Петер нахълта в стаята и трескаво се зарови в „молитвените ветрила“. Как го направи Уон? Защо, за бога, не бе изчакал, за да види по-добре какво правеше? Но тук също имаше свещници, или вази за цветя, няма значение как ще ги нарече; той напъха първото молитвено ветрило, което му попадна подръка, в най-близкия свещник. Нищо не се случи.
Опита шест ветрила; пъха ги с тесния край, пъха ги с широкия край, пъха ги по най-различен начин, преди да му дойде наум, че може би не всички четящи устройства все още работеха. Второто, което изпробва, просто изсмука ветрилото от ръката му и веднага светна. Той видя шест танцьорки с черни маски и плътно черно трико и чу песен, която отдавна не бе чувал.
Беше шоу, записано от пиезовизията върху магнитна лента! Не. Дори не от пиезовизията. Беше по-старо, може би само няколко години след откриването на астероида Гейтуей; втората му жена бе още жива, а Джанин не беше родена, когато тази песен беше хит. Записът бе направен от обикновен стар телевизор, преди хичиянските пиезоелектрични чипове да бяха включени в комуникационните системи. Може би беше представлявало част от библиотеката на някой изследовател от Гейтуей, несъмнено на някой от Мъртвите, по някакъв начин презаписано на молитвено ветрило.
Каква измама!
После си спомни, че имаше хиляди молитвени ветрила на Земята, в тунелите на Венера, на самия Гейтуей; имаше ги навсякъде, където са били хичиянците. Независимо какъв беше произходът на това ветрило, по-голяма част от другите трябва да бяха оставени от самите хичиянци! И само това… скъпи Боже, само това струваше повече от Завода за храна, защото беше ключ към хичиянското знание! Каква голяма премия ги очакваше!
Екзалтиран, Петер опита друго ветрило (стар филм), а после трето (тънко томче поезия, този път на английски, от някой си Елиът), и друго. Беше отвратително. От последното Уон бе черпил своите идеи за любовта. Някой похотлив изследовател от Гейтуей бе носил със себе си порнография, за да убие времето; нищо чудно, че държането на Уон беше неприлично! Пейтър измъкна ветрилото от четящото устройство, а после чу в настъпилата тишина далечен и слаб звън. Вера сигнализираше за нещо важно.
В звука усети тревога — преди да бе достигнал кораба преди да беше поискал съобщението, преди да беше чул задъхания и изпълнен със страх глас на зет си: