Прошепнах в ухото й:
— Е…
— Тя прошепна над рамото ми:
— Никакво „е“. Уредено е, Робин. Много те обичам.
Алберт ми каза, че всяко радиосъобщение, което изпращам, представлява тънка дълга верига от фотони, подобно на стрела, изстреляна във въздуха. Едно предаване от трийсет секунди с компресирана информация представлява колона, дълга девет километра, в която всеки фотон се движи, по целия си път със скоростта на светлината. Но дори и една такава тънка, бърза стрела пътува сякаш вечно, за да измине 5000 астрономически единици. Кризата, която нарани моята жена, е трябвало да пътува двайсет и пет дни, за да стигне до Земята. Заповедите да престанат да си играят с кушетката са пътували само един ден, преди да се срещнат с втората криза — тази, която ни изпрати Джанин. Лека, наистина. Нашите съобщения с поздравите, които изпратихме на групата Хертер-Хол за пристигането им в Завода за храна, са се разминали с онези техни съобщения, с която ни уведомяваха, че по-голямата част от групата е потеглила за хичиянския рай някъде отвъд орбитата на ПЛУТОН. Сега те вече бяха пристигнали, а съобщението, с което им казвахме какво да направят, бе дошло много след като бяха заминали за хичиянския рай. За първи път две събития, които имаха някаква връзка помежду си, се бяха случили наскоро едно подир друго.
Когато научавахме какъв е техният смисъл, събитията вече бяха остарели с двайсет и пет дена. Колко досадно! Желаех много неща от Завода за храна, но най-много от всичко желаех да имам радиото, работещо със свръхсветлинна скорост. Учудващо беше, че е възможно такова нещо! Когато казах на Алберт, че е спипан натясно, той се усмихна с милата си, скромна усмивка, почеса се с лулата зад ухото и каза:
— Разбира се, Робин, ако имаш предвид изненадата, която чувства човек, когато се окаже, че едно невероятно предположение е факт. Това винаги е било само предположение. Спомни си, че хичиянските кораби можеха да се насочват безпогрешно по подвижни обекти. Това предполага възможност за комуникация с почти мигновена скорост на астрономически разстояния… Следователно има радио, работещо със свръхсветлинна скорост.
— Тогава защо нищо не си ми казал за него? — попитах аз.
Той почеса с обутия си в гуменка крак глезена на другия.
— Това беше само възможност, Робин, с оценена вероятност не повече от нула нула пет. Условие достатъчно, но не и необходимо. Досега просто нямахме достатъчно доказателства.
Можех да бъбря с Алберт по целия път до Бразилия. Но това беше пътуване със самолет на транспортната фирма — самолетите на нашата компанията не са достатъчно бързи за такъв вид пътуване — а аз обичах да мога да гледам Алберт, когато разговарям с него. Ето защо използувах времето, докато пътувах, за да разговарям само с Мортън. И, разбира се, с Хариет, която имаше нареждане да ми се обажда на всеки час, освен когато спях, и да ми дава сведение за състоянието на Еси.
Макар и със свръхзвукова скорост, разстоянието от десет хиляди километра изискваше време, през което можех да свърша много работа. Мортън искаше да му отделям от това време колкото се може повече — главно за да ме накара да се откажа от срещата с Бавър.
— Трябва да се отнесеш съвсем сериозно. Робин — шепнеше той през слушалката в ухото ми. — Бавър се представя от Анжелос, Кариентър и Гатмън, а те са хора с голяма власт и с наистина добри юридически програми.
— По-добра от твоята?
Колебание.
— Е… надявам се, не, Робин.
— Кажи ми нещо, Мортън. Ако Бавър няма достатъчно основание за това дело, защо с него се занимават такива влиятелни хора?
Макар че не можех да го видя, знаех, че Мортън ще приеме отбранителния си вид, отчасти извинителен, отчасти обвиняващ, сякаш искащ да каже: „Вие пък, лаици, какво разбирате от това?“
— Позициите му не са толкова слаби, Робин. И досега делото не е в наша полза. То става по-голямо, отколкото очаквахме в началото. Предполагам, че са смятали с техните връзки да закърпят слабите си места… Мисля, че очакват адски голям хонорар. За нас е по-добре да закърпим някои от нашите слаби места, отколкото да търсим такива в Бавър, Робин. Твоят приятел, сенаторът Праглър, този месец е председател на надзорния съвет. Иди най-напред при него.
— Ще го посетя, но не най-напред — отговорих аз и го изключих, тъй като вече кръжахме за приземяване. Виждах голямата кула на управлението на Гейтуей да засенчва глупавата плоска чиния на Камарата на представителите, а по-нататък, в езерото, ясното отражение на ламаринените покриви на Фрий Таун. Времето ми беше много ограничено. Срещата с вдовеца на Триш Бавър (или съпруг, зависи от гледната точка) беше след по-малко от час, а аз не исках да го карам да ме чака.