— О, хайде, Мортън! Наистина ли може да стигне дотам?
— Разбира се, че може, Робин. Необикновена територия. Твоят приятел, Бавър, също не помага нещата да се уредят. Той е отправил молба към един консерватор да отнеме личните ти и корпоративни акции в тази област с цел по-правилното ръководене на експлоатацията.
Кучият му син. Докато ядяхме храната, която аз бях платил, той сигурно е знаел какво се случва.
— Какво означава тук думата „правилно“? Какво неправилно съм направил?
— Ето ти един кратък списък, Робин. — Той разпери пръсти. — Първо, ти превиши правомощията си, като даде на групата Хертер-Хол по-голяма свобода за действие, отколкото беше замислено, което, второ, доведе до тяхната експедиция до хичиянския рай с всички произтичащи от това последици и по такъв начин, трето, създаде предпоставка за сериозна национална заплаха. Разбираш ли какво означава това? Сериозна заплаха за човечеството.
— Това са глупости, Мортън.
— Това е написано в неговата молба — той кимна с глава, — и, да, може би ще успеем да убедим някого, че са глупости. Рано или късно. Но сега зависи единствено от „Гейтуей Корп.“ дали ще действа или не.
— Което ще рече, че е най-добре да се срещна със сенатора. — Освободих се от Мортън и повиках Хариет за да я попитам за моята среща.
— Мога да ти дам програмата-секретарка на сенатора — каза тя, като се усмихна и изчезна, за да се появи една твърде непълна анимация на красиво черно младо момиче. Симулацията беше много лоша и съвсем не приличаше на програмите, които ми пише Еси. Но Праглър беше само обикновен сенатор на Съединените Щати.
— Добър ден — поздрави ме тя. — Сенаторът ме помоли да ви съобщя, че тази вечер ще бъде по работа на Комитета в Рио де Жанейро, но ще бъде щастлив да ви види утре сутринта, когато ви е удобно. Да речем в десет часа.
— По-добре в девет — предложих аз с облекчение. Бях малко раздразнен от непредвидената пречка веднага да се срещнем. Но сега разбрах, че той има сериозни основания за това: тенджери с храна и скъпи напитки.
— Хариет? — Когато тя отново се появи, попитах: — Как е мисис Бродхед?
— Без промяна, Робин — усмихна се тя. — Сега е будна и на разположение, ако искаш да говориш с нея.
— Можеш да се обзаложиш, сладко малко електронно дрънкало, че искам — отговорих аз. Тя кимна и се оттегли. Хариет е наистина добра програма; не винаги разбира думите, но може да вземе правилно решение от тона на гласа ми. Така че когато Еси се яви, казах: — С.Я.Лавровна, както виждам, свършила си добра работа.
— Разбира се, скъпи Робин — съгласи се тя важно. Беше станала и бавно пристъпваше. — Също и нашите лекари; сам ще се убедиш.
Като чух това, веднага забелязах. Нямаше ги животоподдържащите маркучи! От лявата си страна имаше гипс, но не беше свързана към никакви системи!
— Мили Боже, жена, какво е станало?
— Може би оздравявам — отвърна тя спокойно. — Макар че е само пробно. Докторите току-що ме откачиха от системите и ще остана така шест часа. След това отново ще ме прегледат. — Изглеждаш адски добре. — За известно време си разменихме новини; тя ми разказа за лекарите, аз за Бразилия, като в същото време внимателно я разглеждах на пиезовизионния екран. Тя продължаваше да стои права и да се протяга, доволна от усещането да бъде свободна, докато това започна да ме тревожи. — Сигурна ли си, че е разрешено да правиш това?
— Казаха ми засега да не мисля за водни ски или танци. Но може би не всичко приятно е забранено.
— Ти, похотлива лейди, нима това, което виждам в очите ти е желание? Достатъчно добре ли се чувстваш за такива работи?
— Доста добре, да. Е, не чак толкоз — уточни тя. — Може би така, както се чувствам обикновено, след като сме прекарали нощта в пиене. Малко крехка. Но мисля, че няма да бъда повредена от един нежен любовник.
— Ще се върна утре сутринта.
— Няма да се върнеш утре сутринта — отсече тя. — Ще се върнеш, когато свършиш всичките си работи в Бразилия и нито минутка по-рано; иначе няма да намериш партньор, готов да отговори на интимните ти намерения.
Казах й довиждане, изпълнен с нежно очакване.
Трябваха ми двадесет и осем минути, докато се свържа с лекарката, за да проверя казаното от Еси.
Консултацията с нея продължи съвсем малко, защото когато й се обадих, тя тъкмо се връщаше в „Каламбия Медикъл“.
— Съжалявам, че трябва да бъда толкова кратка, мистър Бродхед — извини се тя, докато събличаше сивия си костюм от туид. — След десет минути трябва да покажа на студентите как се зашива нервна тъкан.