Продължавах да се владея, но вонята, както и неговото държане бяха почнали да ми действат на нервите.
Промених стратегията.
— Изпитваш ли някакво състрадание към съседите си, Бавър? Искаш ли те да получат помощ? Ние можем да сложим завинаги край на тази бедност, Бавър, с хичиянската технология. Достатъчно храна за всеки! Хубави жилища!
Отговори ми търпеливо:
— Ти знаеш не по-зле от мен, че първото нещо, което ще се получи от хичиянската технология… от която и да е технология… няма да отиде в копторите, а ще иаправи богатите като теб още по-богати. О, може би рано или късно и това ще стане, но кога? Ще бъде ли навреме, за да има някакво значение за моите съседи?
— Да! Ако мога да направя това да стане по-бързо, ще има!
Той кимна.
— Казваш, че ще направиш това. Зная, че аз ще го направя, ако контролът е в мои ръце. Но защо трябва да ти вярвам?
— Защото ти давам честната си дума, глупава тикво! Защо мислиш, че толкова бързам?
Той се облегна назад и ме погледна.
— Колкото до това — отговори той, — е, да, мисля че зная защо бързаш толкова много. То няма нищо общо с моите съседи или с мен. Моят адвокат те е проучил много внимателно, Бродхед, и аз зная всичко за твоето момиче от Гейтуей.
Не можех да се сдържа. Избухнах.
— Ако знаеш чак толкова много — изревах аз, — тогава трябва да знаеш, че искам да я измъкна оттам, където я натиках! И чуй какво ще ти кажа, Бавър. Няма да допусна ти и твоята малолетна курва да ми попречите да опитам!
Изведнъж лицето му почервеня като темето.
— А защо не попиташ жена ти какво мисли за онова, което вършиш? — запита той злобно.
— Защо ти не я попиташ? Ако живее достатъчно дълго, за да й се скараш. Върви по дяволите, Бавър! Аз си отивам. Кажи ми как да взема такси? — Той само се изхили. Подло. Минах покрай жената на площадката и излязох, без да се обръщам.
Докато се върна в хотела вече знаех за какво се беше изхилил. Стана ми ясно през двата часа чакане да автобуса на един площад в съседство с открита тоалетна. Не бих могъл дори да опиша какъв ужас беше пътуването с автобус. Пътувал съм още по-лошо, но никога откакто напуснах Гейтуей. Във фоайето на хотела имаше групи хора, които ме гледаха някак странно докато влизах. Разбира се, всички знаеха кой съм. Всеки знаеше за Хертер-Хол, а моята снимка беше показвана до тях по пиезовизията. Не се и съмнявах, че изглеждах особено — изпотен и все още ядосан.
Когато затръшвах вратата на апартамента зад гърба си, екранът беше осеян със сигнали за внимание. Първата ми работа беше да вляза в банята, но през рамо, през отворената врата, извиках:
— Хариет! Задръж за минутка всички съобщения и ми дай Мортън. Еднопосочна връзка. Не искам отговор, искам само да му разпоредя. — В ъгъла на екрана се появи дребното лице на Мортън, изглеждаше нетърпеливо, но готово. — Мортън, току-що се върнах от Бавър. Казах му всичко, за което се сетих, но нямаше никаква полза. Ето защо намери ми частен детектив. Искам да го проуча така, както никога досега не е бил проучван. Кучият му син все трябва някъде нещо да е сгрешил. Искам да го шантажирам. Дори ако е фиш от пътната полиция отпреди десет години; искам за това да го екстрадират. Заеми се с него. — Той кимна мълчаливо, но не се оттегли, което означаваше, че ще изпълни разпореждането, но има й нещо да ми каже, стига да му разреша. Над него се намираше по-голямото, очакващо лице на Хариет, която отброяваше минутите мълчание, който й бях наложил. Върнах се в стаята и казах: — Добре, Хариет, дай да видим какво имаш да ми съобщиш. Най-напред най-важното, едно по едно.
— Да, Робин, но… — Тя се поколеба, докато правеше бързи оценки. — Има две много бързи, Робин. Първо, Алберт Айнщайн иска да обсъди с теб пленяването на групата Хертер-Хол, очевидно от хичиянци.
— Пленени! Защо, по дяволите, не ми… — Спрях. Очевидно тя не би могла да ми съобщи, тъй като целия следобед нямах никакви комуникационни средства. Хариет не ме остави дълго да размишлявам дълго, а продължи:
— Мисля обаче, че ще предпочетеш най-напред да чуеш рапорта на доктор Лийдерман, Робин. Аз установих връзка и сега тя е готова да говори с теб, на живо.
Това ме спря.
— Давай — казах аз, но знаех, че няма да е нещо добро, щом Уилма Лийдерман искаше да ми докладва лично и на живо.
— Какво има? — попитах, щом тя се появи. Беше във вечерен тоалет с орхидея на рамото. За първи път след нашата сватба я виждах така облечена.
— Не се паникьосвай, Робин — каза тя, — но Еси има малък проблем. Отново е на системи.