— Понякога, Алберт — казах аз, — просто не зная до каква степен си човекоподобен. Добре. Какви са тези много интересни неща, които искаш да ми кажеш?
— Всичко, което желаеш да чуеш, Робин. Да продължа ли с темата за Петер Хертер? Има някои други възможности, например деструктивен режим. Това ще рече, като за момент се абстрахираме от правните проблеми, че ще бъде възможно да се даде команда на един бордови компютър, известен под името „Вера“, да взриви резервоарите с гориво на орбиталния кораб.
— По дяволите! Така ще загубим най-голямото богатство, което някога сме намирали!
— Разбира се, Робин, и още по-лошо. Възможността една външна експлозия да повреди инсталацията, която използува мистър Хертер, е съвсем малка. Това само може да го разсърди. Или да го блокира там, така че до края на живота си да прави каквото си иска.
— Забрави за това! Нямаш ли нещо добро, което да ми кажеш по въпроса?
— Всъщност, Робин — усмихна се той, — наистина имам. Намерихме Розетския камък. — Той се сви до размерите на малки цветни петна и изчезна. Когато мястото му в бокса се зае от една сияйна вретеновидна маса с цвят на лавандула, той каза: — Това е образът на началото на една книга.
— Но тя е празна!
— Още не съм я стартирал — обясни ми той. Масата беше по-висока от мен и наполовина широка. Пред очите ми тя започна да се променя; цветът избледня, докато през нея можеше ясно да се вижда, а после в нея започнаха да се явяват една, две, три точки ярка червена светлина, които се превърнаха в спирала. Чуваше се неприятен шум като от тракане на зъби, като от телеметричен апарат, или като усилено цвърчене на маймунки. После картината се стабилизира. Звукът спря. Чу се гласът на Алберт:
— Спрях я в това състояние, Робин. Вероятно този звук представлява език, но все още не сме успели да извлечем от него семантиката. „Текстът“ обаче е ясен. Светлинните точки са сто трийсет и седем. Сега наблюдавай внимателно, а аз ще пусна книгата още няколко секунди.
Спиралата от 137 звездички се удвои. От нея се издигна друга спирала с точки и стигна до върха на вретеното, където остана тихо да виси. Тракането на езика отново започна и първоначалната спирала се разшири, докато от всяка една от точките започна да се оформя нова спирала. Когато процесът свърши, имаше една голяма спирала, съставена от 137 малки спирали, всяка от които съставена от 137 точки. После цялата червена структура се превърна в оранжева и спря.
— Искаш ли да се опиташ да интерпретираш това, Робин? — запита Алберт.
— Не мога да броя толкоз много. Но прилича на 137 по 137, нали?
— Разбира се, Робин. 137 на квадрат, което прави общо 18769 точки. Сега гледай.
Къси зелени линии разсякоха спиралата на десет сегмента. Един от сегментите се отдели, падна на дъното на вретеното и отново стана червен.
— Това не е точно една десета от числото, Робин — обясни Алберт. — Ако преброиш, ще видиш, че на дъното сега има 184 точки. Ще продължа по-нататък. — Централната фигура отново промени цвета си, стана в жълто. — Обърни внимание на горната фигура. Загледах внимателно и видях, че първата точка стана оранжева, а третата жълта. После централната фигура се завъртя около вертикалната си ос и избълва триизмерна колона от спирали. Алберт каза: — Сега в централната фигура имаме общо 137 на куб точки. Оттук нататък — обясни той деликатно, — е малко скучно за гледане. Ще го мина набързо. — Така и направи; наоколо летяха фигурите от точки, изолираха се, цветовете се променяха от жълто до авокадо, от авокадо до зелено, от зелено до белезникаво, от белезникаво до синьо и така два пъти с всички цветове от спектъра. — Сега виждаш ли какво имаме? Три числа, Робин. 137 в центъра. 1840 в дъното. 137 на осемнайсета степен, което е приблизително равно на 10 на трийсет и осма степен на върха. Или, подред, три безразмени числа: константа на фината структура, отношението протон-електрон и числото на елементарните частици във Вселената. Робин, ти току-що изкара един кратък курс по теория на елементарните частици, изнесен от хичиянски учител!
— Боже Господи! — възкликнах аз.
Алберт отново се появи на екрана сияещ.
— Точно така, Робин — потвърди той.
— Но, Алберт! Означава ли това, че можеш да четеш хичиянските ветрила?
Лицето му помръкна.
— Само най-простите — отговори той омърлушен. — Това всъщност беше най-лесното. Оттук нататък обаче нещата са доста ясни. Ще пускаме всяко ветрило и ще записваме на лента. После ще търсим съответствия. Ще направим семантични допускания, ще ги тестваме в толкова контекста, колкото можем да намерим… Всичко това ще направим, Робин. Но ще ни отнеме време.