Выбрать главу

— Сигурна ли сте, че е дефектирала, госпожо Бродхед? — попита Доли. — Докато вие бяхте в другата стая, Алберт изглеждаше съвсем разбираем. Само малко странен, може би.

— Странен! Доли, през цялото време, докато го проверявах, знаеш ли за какво говореше? За хипотезата на Мах. За липсваща маса и черни дупки, по-черни от обикновените черни дупки. Необходим е живият Алберт Айнщайн, за да разбере… ей! Какво каза? С вас ли е разговарял?

Когато чу потвърждение от другите, Еси седна, стисна устни и се отдаде на размисъл. После разтърси глава.

— О, по дяволите — каза мрачно тя, — няма полза да се опитвам да правя догадки върху проблема. Има само един човек, който знае какво му е на Алберт, и това е самият Алберт.

— Ами ако Алберт не иска да ти каже? — попитах аз.

— Въпросът ти е неправилен — отвърна тя и извади ветрилото. — Правилният въпрос е: „Ако Алберт не може да каже?“

Изглеждаше добре… или, във всеки случай, почти добре. Седеше на любимия си стол и въртеше в ръце пура… този стол и на мен ми беше любим, но в момента нямах настроение да споря с него.

— Хайде, Алберт — започна Еси с любезен, но твърд тон, — ти знаеш, че си повреден, нали?

— Да, малко анормален, според мен — каза той, оправдавайки се.

— Много анормален, ако питаш мен! Добре! Ето какво ще направим, Алберт. Първо, ще ти зададем няколко прости фактологически въпроса… не за мотивации, не за трудни теоретически проблеми, само въпроси, на които можеш да отговориш въз основа на обективни факти. Разбра ли ме?

— Естествено, че ви разбрах, госпожо Бродхед.

— Чудесно. Първо: научих, че си разговарял с гостите, докато Робин и аз бяхме в капитанската каюта.

— Вярно е, госпожо Бродхед.

Тя стисна устни.

— Това е необичайно поведение, нали? Ти си ги разпитвал. Моля те, кажи ми какви бяха въпросите и какви отговори получи.

Алберт се размърда неспокойно.

— Интересувах се главно от обектите, които Уон е изследвал, госпожо Бродхед. Госпожа Уолтърс беше достатъчно добра да ми ги покаже на картите. — Той посочи на дисплея. Погледнахме и там действително се появиха една подир друга серия от карти. — Ако внимателно ги разгледате — каза Алберт и посочи с незапалената си пура, — ще забележите, че съществува определено развитие. Първите му цели са били прости черни дупки, които са отбелязани на хичиянските карти с онези знаци като рибарски кукички. В хичиянскага картография това са знаци за опасност.

— Откъде знаеш? — попита Еси, а после бързо добави: — Няма значение. Предполагам, че имаш достатъчно сериозни основания за това предположение.

— Наистина имам, госпожо Бродхед. В това отношение не бях напълно откровен с вас.

— Ха! Вече достигаме някакъв успех! Продължавай!

— Да, госпожо Бродхед. На простите черни дупки има по два предупредителни знака. Уон е изследвал една гола сингулярност… невъртяща се черна дупка, всъщност онази, в която Робин лично е имал ужасното преживяване преди много години. Там Уон е намерил Джел-Клара Моинлин. — Образът трепна, после се появи голата синя звезда-фантом, преди картите да се сменят. — Има три кукички, което означава по-голяма опасност. И накрая… Алберт махна с ръка и картината се промени, за да покаже друга част от хичиянската карта, — госпожа Уолтърс ми посочи тази, към която се е насочил Уон.

— Не съм казала такова нещо! — възрази Доли.

— Не, не го казахте, госпожо Уолтърс — съгласи се Алберт, — но споменахте, че често я е гледал, че я е обсъждал с Мъртвите и че тя го е ужасявала. Вярвам, че сега се е насочил към нея.

— Браво! — поздрави го Еси. — Първият тест премина възхитително, Алберт. Сега ще продължим с втората част. Този път без участие на публика — добави тя и погледна към Доли.

— На вашите услуги, госпожо Бродхед.

— Разбира се, че си на моите услуги. Сега. Фактологически въпроси. Какво означава терминът „липсваща маса“?

Алберт погледна неспокойно, но отговори бързо:

— Така наречената „липсваща маса“ е онова количество маса, което обяснява съществуването на различни галактически орбити, но никога не е било наблюдавано.

— Отлично! А сега, какво представлява хипотезата на Мах?

Той облиза устни.

— Не се чувствам много комфортно, когато провеждам теоретични дискусии по въпроси на квантовата механика, госпожо Бродхед. Трудно ми е да повярвам, че Господ си играе с Вселената.

— Не те питам дали вярваш! Спазвай правилата, Алберт. Само те питам за дефиницията на широко използван научен термин.

Той въздъхна и смени стойката си.