— Аз сам хициянец. Аз фравя теб не лошо.
То гледаше с възхищение и отвращение Клара, след това заговори бързо на другия, който започна да търси из кораба. Без особен труд намериха Уон и с лекота изведоха и Клара, и Уон през свързващите ръкави в хичиянския кораб. Клара чу стържещ звук от затварящи се люкове и веднага след това почувства трепване, което означаваше, че корабът на Уон е откачен. Беше пленница на хичиянски кораб.
Хичиянците не я нараниха. Ако имаха такова намерение, най-малкото не бързаха да го изпълнят. Бяха петима и всичките бяха много заети.
С какво бяха заети Клара не можеше да се досети и очевидно онзи с ограничения английски речник също беше твърде зает, за да се заеме с трудната задача да й обяснява. Онова, което явно искаха от Клара в момента, беше да не им се пречка. Нямаха никакъв проблем да й го обяснят. Една с прилична на изсъхнала кожа и болезнено силна хватка ръка я хвана и безцеремонно я бутна там, където искаха да седи.
Уон не им създаваше никакви проблеми. Той лежеше свит в един ъгъл със силно стиснати очи. Когато откри, че Клара е наблизо, той погледна с едно око към нея, побутна я по гърба, за да привлече вниманието й и прошепна:
— Мислиш ли, че наистина няма да ни направят нищо лошо?
Клара вдигна рамене. Уон застена почти безгласно, след това се сви в ембрионално положение. Тя с отвращение видя от устата му да се стича лига. Беше изпаднал в кататония.
Очевидно от Уон не можеше да очаква помощ. Трябваше да се изправи пред хичиянците сама… независимо какви бяха техните намерения.
Но това, което ставаше, бе прекрасно. Толкова много нови неща имаше за Клара! Нейните познания за хичиянските кораби бяха ограничени до антиките, които тя и другите изследователи на Гейтуей използваха.
Този кораб бе нещо съвсем различно. Той беше по-голям от петместните. Оборудването му далеч надминаваше дори уредите в частната яхта на Уон. Вместо едно, имаше три табла за управление. Разбира се, Клара не знаеше за какво са другите две, освен за пилотиране на кораба — съдържаха уреди и скали, каквито никога не бе виждала. Той не само имаше осем до десет пъти по-голям обем от един петместен кораб, но относително по-малка част от пространството беше заета от апаратура. В него бе възможно да се движи съвсем свободно! Вътре имаше и стандартни неща… предмет с форма на бобина, който светеше при пътуване със скорост по-голяма от скоростта на светлината, седалки с V-образна форма и т. н. Имаше и боксове, светещи със синя светлина, които скимтяха и присветваха, и различни кристали с форма на безконечен винт, които, Уон й каза ужасен, били за копане в черни дупки.
Но преди всичко там имаше хичиянци.
Хичиянци! Полумитичните, смущаващи, почти божествени хичиянди! Никое човешко същество не ги бе виждало дори на снимка. И там беше тя, Джел-Клара Моинлин, с пет от тези същества, около нея… мърморещи и съскащи, и чуруликащи, и миришещи доста странно.
Те й изглеждаха странно. Бяха по-дребни от хората и много широкият таз им придаваше походка на движещ се скелет. Кожата им бе гладка като пластмаса и предимно тъмна, макар че имаше петна и завъртулки от ярко златно и червено, които приличаха на индианска бойна украса. Физически не бяха просто слаби. Бяха мършави.
Нямаше много плът по бързите им, силни крайници и пръсти. Приличащите на изрязани от лъскава пластмаса лица бяха достатъчно пластични, за да придобиват различни изражения… макар Клара да не беше сигурна за значението на тези изражения.
И под чатала на всеки мъж или жена се олюляваше нещо голямо с конусообразна форма.
———————————————
В продължение на десетилетия хичиянските „молитвени ветрила“ бяха загадка. Ние не знаехме, че това е техен еквивалент на книги и бази данни, защото най-големите умове на времето (включително и моят) не можеха да намерят начин да ги прочетат или дори да разберат, че те съдържат нещо, което да се прочете. Причината беше, че това можеше да стане само в присъствие на фон от микровълънова радиация. Самите хичиянци нямат проблеми, защото конусите под краката им през цялото време генерират подходяща радиация. По такъв начин те са винаги в контакт с ветрилата с данни, които съдържат съхранените памети на техните предци… държани в конусите. Човешките същества могат да бъдат извинени, задето не са се досетили, че хичиянците носят данните между краката си, защото човешката анатомия не позволява такова нещо. (Извинението за мен е по-малко очевидно.)