— Това е кораб! — прошепна Доли разтреперана. Алберт ни огледа тъжно.
— Да, кораб е, госпожо Уолтърс — каза той. — Това всъщност е хичиянският кораб, който видяхме по-рано, почти съм сигурен. Чудех се дали ще мога да установя връзка с него.
— Връзка! С хичиянците! Алберт — извиках аз, — зная, че си луд, но не разбираш ли колко е опасно това?
— Колкото до опасността — каза той тъжно, — аз се страхувам повече от кугелблиц.
— Кугелблиц? — Съвсем престанах да се владея. — Алберт, конски задник такъв, не зная какво е кугелблиц и не ме интересува. Онова, което е от значение за мен, е, че ти едва не уби всички ни и…
Спрях, защото Еси сложи ръка на устата ми.
— Млъкни, Робин! — изсъска тя. — Нали не искаш отново да изпадне във фюуг? Хайде, Алберт — добави съвсем спокойно Еси, — разкажи ни моля те за кугелблиц, Струва ми се, че е нещо като черна дупка.
Алберт прокара ръка по челото си.
———————————————
Няколко пъти бях обяснявал на Робин какво представлява кугелблиц… черна дупка, създадена от колапс на голямо количество енергия, а не на голямо количество материя… но тъй като никой не беше виждал кугелблиц, никой в действителност не слушаше. Също съм му разказвал за междугалактичното пространство… с много малко свободна материя или енергия, като изключим потока от свободни фотони от далечни галактики и, разбира се, универсалната 3,7К радиация… което прави това пространство добро място за кугелблиц, когато не искаш нищо друго да попадне в него.
———————————————
— Имате предвид централния обект ли? Да, той е вид черна дупка. Но не една черна дупка, а много. Досега не можах да ги изброя, тъй като те могат да бъдат открити, само когато поглъщат материя и излъчват радиация, а между галактиките няма много свободна материя…
— Между галактиките? — извика Уолтърс и спря, когато Еси го погледна.
— Да, Алберт, моля те, продължавай — подкани го тя.
— Не зная колко са черните дупки понастоящем. Повече от десет. Може би повече от десет на квадрат, общо. — Той погледна умолително. — Робин, представяш ли си колко странно е това? Как може човек да си го обясни?
— Аз не само не мога да си го обясня; аз дори не зная какво е кугелблиц.
— О, Боже мой, Робин — възкликна нетърпеливо Алберт, — това вече сме го обсъждали. Черната дупка е резултат от колапса на материя в пространство с изключително голяма плътност. Джон Уилър пръв предсказа съществуването на друга форма на черната дупка, съдържаща не материя, а енергия… толкова много енергия, толкова плътно опакована, че нейната маса привлича пространството около нея. Това се нарича кугелблиц! — Той въздъхна и продължи: — Аз имам две предположения. Първото е, че цялата тази структура е артефакт. Кугелблиц е заобиколена от черни дупки. Според мен, за да привличат свободна материя, каквато няма много, така че тя да не падне в кугелблиц. Второто ми предположение е, че може би ние наблюдаваме липсващата маса.
Подскочих.
— Алберт — извиках, — разбираш ли какво означава това? Ти искаш да кажеш, че някой е направил този кугелблиц? Искаш да кажеш… — Отново подскочих и не довърших изречението.
Не довърших изречението, понеже не можах. Част от причината беше, че в главата ми се въртяха прекалено много ужасни представи. Защото ако някой беше направил кугелблиц и ако той беше част от тази „липсваща маса“, тогава очевидното заключение беше, че някой се меси в законите на Вселената и се опитва да спре разширението и да предизвика свиване по причини, които не можех (тогава) да предположа. Другата причина беше, че паднах.
Паднах, защото краката не ме държаха. Чувствах страхотна болка отстрани на главата, точно около ухото. Пред очите ми притъмня.
Чух гласа на Алберт да вика:
— О, Робин! Не обърнах достатъчно внимание на твоето здравословно състояние!
— Моето какво? — попитах аз. Или по-точно се опитах да попитам. Не излезе добре. Устните ми изглежда не искаха да оформят думите както трябва и неочаквано много ми се доспа. Онази първа бърза експлозия на локализирана болка дойде и отмина, но остана едно далечно чувство на болка, о, да, на голяма болка, не много далечна и бързо приближаваща.
Казват, че съществува селективна амнезия за болката. Човек, не си спомня за извадения болен зъб, освен, почти с умиление, като някакво комично скапано изживяване. Казват, че ако не било така, никоя жена нямало да има повече от едно дете. Предполагам, че за повечето от вас това е вярно. Сигурен съм, че за мен това също е било вярно дълги години, но не и сега.