Но жената разбра какво иска да каже Капитана.
— Млъкни, Уон! — скара му се тя и мускулите на лицето й придобиха почти хичиянско изражение. — Според теб Убийците нямат никакъв шанс. Но те вече са идвали веднъж и са изтребили всички, които са смятали, че могат да достигнат до такава цивилизация, която да попречи на плана им. Възможно е да дойдат отново!
— Точно така! — извика доволен Капитана. — Много добре го каза! И опасността идва от вас, варварите… хората — коригира се той, — защото има вероятност да ги върнете. Като използвате радио! Прониквате в черни дупки! Обикаляте из Вселената и стигате чак до техния кугелблиц! Те сигурно са оставили сигнални системи, които да ги предупредят, ако се появи технологически развита цивилизация… и тези системи много скоро ще се задействат, а може и вече да са се задействали!
Когато накрая пленниците разбраха казаното от Капитана, Уон захленчи от страх, а Клара пребледня и се разтрепери. Дадоха им пакети с храна и им казаха да почиват, а екипажът се струпа около Капитана, за да разбере поради каква причина сухожилията на челюстта му се издуват като змии, но той успя да каже само:
— Не е за вярване! — Трудно бе да накара тлъстите да разберат, а той да разбере тях бе невъзможно. — Те твърдят, че не могат да убедят другарите си да спрат.
— Но те са длъжни! — извика ужасен Уайт-Нойс. — Те са интелигентни, нали?
— Интелигентни са — съгласи се Капитана, — иначе нямаше да могат да използват нашите кораби. Но аз мисля, че са луди. Те нямат никакъв наказателен закон.
— Не може да нямат никакъв наказателен закон — усъмни се Бърст. — Никое общество не може да живее без наказателни закони!
— Техният закон е принудата — отвърна мрачно Капитана. — Ако някой от тях се намира на място, където наказателните органи не могат да го достигнат, той може да прави каквото си пожелае.
— Тогава да ги принудим! Да проследим всеки кораб и да го спрем!
— Колко си глупав, Уайт-Нойс — каза Капитана и поклати глава. — Да ги преследваме! Да се бием с тях! Да водим сражения в Космоса! Можеш ли да си представиш какъв шум ще се вдигне… и можеш ли да допуснеш, че Убийците няма да го чуят?
— Тогава какво? — промълви едва чуто Бърст.
— Тогава — реши Капитана, — ние трябва да се разкрием. — Той повдигна ръка, за да прекрати дискусията и се разпореди.
Такива заповеди членовете на екипажа никога не бяха чували, но приеха, че Капитана е прав. Полетяха съобщения. На дузина места в Галактиката отдавна бездействащи кораби получиха дистанционно управлявани команди, оживяха. Дълга телеграма бе изпратена на мониторите близо до централната черна дупка, където живееха хичиянците. Първото предупреждение премина през Шварцшилдовата бариера и започнаха да излизат подкрепления. Това беше херкулесова задача за малобройния екипаж, а отсъствието на Туайс се чувстваше по-силно от всеки друг път. Най-после всичко беше свършено и корабът на Капитана пое курс към мястото на срещата.
Когато се сви на топка, за да спи, Капитана усети, че се усмихва. Не беше весела усмивка. Беше гримаса, предизвикана от прекалено болезнен парадокс, за да реагира по друг начин. По време на целия разговор с пленниците се бе страхувал, че те могат да достигнат до нежелано заключение. След като научиха, че Убийците са се скрили в черна дупка, те лесно можеше да заподозрат, че хичиянците са направили същото и така основната тайна на хичиянската раса да бъде разкрита.
Разкрита! Той бе направил много повече от разкриването на тази тайна. И изцяло на собствена отговорност, без по-високостоящите да одобрят или забранят, Капитана бе разбудил спящата флота и бе извикал подкрепления отвъд хоризонта. Тайната вече бе разкрита. След половин милион години хичиянците излязоха от скривалището си.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ГЕОГРАФИЯТА НА РАЯ
Къде бях в действителност? Трябваше ми много време да си отговоря на този въпрос, защото моят наставник го отхвърли като глупав.
— Въпросът „къде“ е глупава човешка грижа, Робин — отговори кисело той. — Концентрирай се! Научи се как да действаш и как да чувстваш! Остави философията и метафизиката за онези дълги вечери на бездействие с лула в ръка и чаша хубава бира.
— Бира, Алберт?
Той въздъхна.
— Електронният аналог на бирата — отвърнали сепнато — е достатъчно „истински“ за електронния аналог на човека. А сега обърни внимание, моля те, на входните сигнали, които ти предлагам. Те са видеоизображения на вътрешността на каютата за управление на „Истинска любов“.