— Не прилича изобщо на нищо, за Бога! Просто петно. На голямо разстояние. Нищо не може да се каже.
Малката фигура на Алберт в едната страна на екрана кимна.
— Да, при тази големина наистина не може — съгласи се той, — но аз мога да увелича образа. Съществува, разбира се, друго негативно доказателство. Ако източникът наистина е черна дупка…
— Какво?
Той се престори, че неправилно ме е разбрал.
— Казах, че хипотезата източникът да е черна дупка не е съвместима с пълното отсъствие на гама или рентгеново лъчение от тази област, каквото вероятно трябва да съществува от поглъщането на прах и газ.
— Алберт — смъмрих го аз, — понякога отиваш твърде далеч!
Той ме погледна със зле прикрита загриженост в очите. Познавам тези спокойни погледи на Алберт и претенциите му, че забравя за някои неща, са само средство за постигане на желания ефект. Те не отразяват правилно действителността… особено когато ме гледа право в очите. Очите, изобразени в холографския образ на Алберт, не се различават от очите на една снимка. Ако той ме възприема, а Алберт определено ме възприема добре, това става чрез лещите на камери и свръхзвукови импулси, капацитивни сонди и инфрачервени датчици. Никое от тези технически средства не е разположено близо до очите на образа на Алберт. Но все пак съществуват моменти, когато тези очи сякаш проникват в душата ми.
— На теб иска ли ти се да вярваш, че са хичиянци, Робин? — попита тихо той.
— Не е твоя работа какво ми се иска! Покажи ми увеличено изображение на обекта!
— Много добре.
Образът се изпъстри… нашари се като мрамор… изчисти се. Приличаше на огромно водно конче. По-голяма част от прозрачните му крила можеха да се видят благодарение на звездите, които закриваха. Но там, където се събираха всички крила, имаше цилиндричен предмет с блестящи точки на повърхността и част от тази светлина се отразяваше от крилата.
— Това е платноходка! — възкликнах аз.
— Да. Платноходка е — съгласи се Алберт. — Фотонен космически кораб. Тягата се получава от светлинното налягане върху системата от платна.
— Но, Алберт… Но, Алберт, това сигурно отнема цяла вечност.
Той кимна.
— За нашите условия, да, добре казано. При оценената скорост пътуването, например, от Земята до най-близката звезда, Алфа Центавър, ще продължи приблизително шестстотин години.
— Боже Господи. Шестстотин години в тази малка платноходка?
— Не е малка, Робин — коригира ме той, — Просто е по-далече, отколкото ти се струва и затова изглежда малка. Данните ми са само приблизителни, но според най-добрата ми оценка, разстоянието от върха на едното платно до върха на отсрещното е не по-малко от сто хиляди километра.
На тапицирания с дамаска диван Еси изхърка, обърна се, погледна ме и промълви укорително: „Още не си си легнал!“, после отново затвори очи, без да се събуди. Седнах и умората и болката нахлуха в мен.
— Ще ми се да съм заспал — казах аз. — Трябва да се успокоя преди да вляза в болницата.
— Разбира се, Робин. Слушай какво ще ти предложа — започна хитро Алберт. — Ти почти не вечеря, затова ще ти приготвя малко хубава супа с лющен грах или може би задушена риба със сланина…
— Ти знаеш какво ще ме приспи, нали? — попитах, почти засмян, радостен, че мислите ми отново се върнаха към обикновени неща. — Защо не?
Преместих се в нишата за хранене. Оставих барманската подпрограма да ми приготви горещ ром. От дясната страна на екрана на пиезовизора се появи Алберт да ми прави компания.
— Нека да пийнем по още едно преди да вечерям. Става ли?
— Разбира се, Робин — съгласи се той и се почеса с тръбицата на лулата. — Робин?
— Да? — казах аз, като се пресегнах за новото питие.
— Робин… — стеснително ме погледна той, — …имам една идея.
Бях в добро настроение, затова вдигнах към него вежда в знак, че му разрешавам да продължи.
— Уолтърс ме насочи към нея. Институционализирай онова, което направи за него. Учреди годишни награди. Подобно на Нобеловите. Наречи ги награди на „Гейтуей Корп. за наука“. Шест награди годишно от по сто хиляди долара в определени области на науката и откритията. Изготвил съм бюджет — той се отмести настрана и обърна глава, за да погледне към ъгъла на екрана. Появиха се добре отпечатани проспекти — и от него се вижда, че годишните разходи ще възлизат на шестстотин хиляди долара и почти всичките ще се възстановят от спестяване от данъци и участие на трета страна…
— Спри, Алберт. Не се превръщай в счетоводител. Бъди мой научен съветник. Награди за какво?
— За принос в решаване на загадките на Вселената — каза просто той.