— Още си на животоподдържащи системи, Робин — сгълча ме тя. — Не трябва много да шаваш.
Бях в малката болнична стая. Построихме я в къщата на Тапанско море, когато започна да не ни се ходи до някоя клиника всеки път, щом някой от нас имаше нужда от здравна помощ.
— Как попаднах тук? — успях да попитам.
— Със самолет, как иначе? — Еси се наведе над мен да види нещо на екрана над главата ми и кимна.
— Значи съм опериран — заключих аз. — Кучият му син Алберт ме е упоил и тогава ти се ме пренесла.
— Колко си умен! Точно така. И всичко мина добре. Докторът казва, че си здраво селско прасе и бързо ще се възстановиш — продължи тя. — Само болката в корема ти ще продължи известно време, поради новите два и половина метра черва. Сега яж. След това поспи още малко.
Облегнах се назад, докато Еси се занимаваше с главната програма и загледах холографската снимка. Беше поставена там да ми напомня, че независимо колко неприятно е човъркането, което ще спаси живота ми, имал съм и по-неприятни моменти. Но тя не ми напомняше за това. Напомняше ми за една жена, която бях изгубил. Не искам да кажа, че не се бях сещал за нея от години, защото това не беше вярно. Често си мислех за нея… като за някакъв далечен спомен, а сега мислех за нея като за личност.
— Време е да изядеш рибения бульон! — изпя весело Еси. Боже Господи, тя не се шегуваше. Наистина бульонът миришеше отвратително на риба, но Еси каза, че съдържал всичко, от което се нуждая, и организмът ми можел да го приеме в сегашното си състояние. А междувременно Уон проучваше черната дупка с интелигентните и сложни хичиянски апарати; и междувременно, току-що ми дойде-наум, че в болничната храна, която ядях, имаше не само лекарства; и междувременно интелигентните апарати извършваха и една специална задача, за която Уон не подозираше; и междувременно аз успях да остана достатъчно дълго буден, за да попитам Еси колко време съм спал и още колко се очаква да спя, я тя ми отговори: „Доста дълго и за двете, скъпи Робин“. После отново заспах.
Специалната задача била предупреждение, защото от всички хичиянски артефакти разрушителят на реда в подредени системи бил апаратът, за който хичиянците най-много се тревожели. Те се страхували, че при неправилна употреба той може окончателно да разруши техния ред и затова във всеки от тези апарати имало вградена алармена система.
Когато човек се страхува, че някой може да се промъкне в тъмното, той използва различни капани — опънато въже със завързани за него тенекии или кофа с вода, закрепена над горния край на вратата… А няма по-голяма тъмнина от тази в междузвездното пространство, затова хичиянците изградили системи за ранно предупреждение. Те поставили голям брой хитри и много, много шумни капани. Когато Уон разгърнал своя тирбушон, съответната сигнализация се задействала и веднага офицерът по съобщенията докладвал на Капитана. „Натрапникът го направи“, казал той и мускулите на лицето му трепнали, а Капитана произнесъл една биологическа ругатня. В превод тя не прозвучала много като казана от човешко същество, защото се отнасяла за полов акт по време, когато женската не е в любовен период. Капитана нямал предвид нейното техническо значение. Той я изрекъл, защото била много неприлична и защото нищо по-малко от нея не можело да облекчи чувствата му. Когато видял, че Туайс започнала нервно да работи с таблото за дистанционно управление, той трепнал.
Капитана имал много тревоги, защото бил капитан, но Туайс била тази, която трябвало да свърши по-голяма част от работата. Тя работела едновременно на три пулта за дистанционно управление: командния кораб, на който трябвало да се прехвърлят, товарния влекач, за да скрият платноходката, и специалния безпилотен летателен апарат в земната планетарна система за проверка на всички предавания и локализиране на всички космически артефакти. А в този момент тя не била в състояние да изпълни никоя от тези задачи. Било й дошло времето за любов, стероидите били нахлули в жилавите й вени, биологическата програма течала и тялото й било узряло за неговата функция. Не само тялото. Личността на Туайс също била съзряла и била станала по-женствена. Напрежението от усилията да направлява безпилотните летателни апарати с тяло и нервна система, настроени за секс било мъчително. Капитана се навел над нея.
— Добре ли си, Туайс? — попитал той. Тя не отговорила. Това бил достатъчен отговор.