———————————————
Капитана вдигнал съчувствено рамене. Той се обърнал към Шоин.
— Предай им: засега ви връщаме във вашата собствена система. Ако е възможно, ще ви върнем тук по-късно.
По лицето на Шоин се изписало напрежение, примесено с емоции.
— Какво да отговоря на въпроса за Убийците?
Капитана усетил пробождане в коремната област.
— Кажи им, че още не.
Но страховете на другите не били на първо място в ума на Капитана, нито дори тревогата му за Туайс. Хичиянците притежавали изненадващо много човешки черти: любопитство, любов между мъжа и жената, семейна солидарност, привързаност към децата, удоволствие от работата със символи. Величината на тези общи черти обаче не била винаги една и съща. Имало една психологическа характеристика, която хичиянците притежавали в много по-силна степен от повечето хора: Отговорност.
За хичиянците било почти физически невъзможно да не изпълнят задължение или да не поправят сторено зло. За тях съществата от платноходката били специален случай. Те им били задължени. От тях хичиянците научили най-ужасния факт, с който се били сблъсквали.
Хичиянците и блатните от платноходката се познавали добре, но отдавна не се били срещали. За съществата от платноходката познанството започнало лошо. За хичиянците то завършило още по-лошо. За никоя от двете страни не било възможно да забрави другата.
Блатните жители пеели бавно и гъргорещо своите легенди и разказвали как конусообразните спускаеми апапати на хичиянците неочаквано се появили, ужасно сурови и страхотно бързи, в сладката тиня на техния дом. Хичиянските кораби префучали покрай плуващите аркологии и причинили големи кавитадии и значителни местни температурни колебания. Мнозина умрели. Много щети били нанесени, преди хичиянците да разберат, че това са усещащи и дори цивилизовани същества, макар и бавни.
Хичиянците били много шокирани от стореното. Те се опитали да поправят нанесените щети. Първата стъпка била създаване на средство за общуване, но тя била трудна за изпълнение. Задачата отнела много време — много за хичиянците, макар за блатните да било минало причудливо малко време, когато някаква твърда, гореща, осмостенна призма се спуснала предпазливо в средата на една аркология. Почти веднага тя започнала да им говори разбираемо, макар и граматически смешно и неправилно, на техния собствен език.
След това събитията протекли с шеметна бързина… за блатните. За хичиянците, които ежедневно ги следели, техният живот бил бавен като израстване на лишеи. Самият Капитан посетил тяхната гигантска газова планета — тогава не бил капитана, по-скоро каютен прислужник: млад повърхностен авантюрист, зареден с онзи значителен, макар и предпазлив, хичиянски оптимизъм за безграничното бъдеще, който се стоварил върху блатните жители така ужасяващо. Газовият гигант не бил единственото чудесно, вълнуващо място, посетено от младия хичиянец. Той бил и на Земята и се срещнал с австралопитеките, помогнал да се съставят карти на газовите облаци и квазарите, извозил няколко екипажа до различни предни постове и строителни обекти. Минали години. Минали десетилетия. Работата по създаването на средство за общуване с блатните бавно напредвала. Тя щяла да върви малко по-бързо, ако хичиянците я смятали за особено важна. Но те не мислели така. И във всеки случай, нямало как да върви много по-бързо, защото животът на блатните протичал много бавно.
Но работата била интересна в антикварен, туристически смисъл, защото блатните съществували от много, много отдавна. Студената биохимия на техните тела била почти триста пъти по-бавна от тази на хичиянците или на хората. Писаната история на хичиянците датирала отпреди пет или шест хилядолетия… повече или по-малко колкото и човешката, при същото ниво на технологическо развитие, докато на блатните била триста пъти по-стара. Съществували последователни исторически данни отпреди почти два милиона години. Най-ранните приказки и легенди били десет пъти по-стари. Те не били по-трудни за превеждане от по-късните, защото блатните били бавни дори в еволюцията на езика, но безтелесните умове, които ги превеждали, не ги намерили за много интересни. Те отлагали работата по тяхното превеждане… докато не открили, че в две от тях става дума за посещения от Космоса.
Когато мисля за всичките тези години, през които човешката раса се трудеше с унизителното чувство за малоценност — защото хичиянците бяха направили много повече от нас и го бяха направили много по-рано, — изпитвам съжаление за много неща. Мисля, че най-много съжалявам, задето не познавахме тези две легенди на блатните. Не искам да кажа самите легенди, защото те само биха ни дали още едно нещо, за което да се безпокоим, макар и успокоително далечно. Имам предвид главно тяхното влияние за развитието на хичиянския морал.