Докладването след завършване на мисия винаги си е било неприятна задача, но сега беше още по-неприятна. Сега не се докладваше пред една комисия на „Гейтуей Корп.“, а пред четири — по една от четирите охраняващи велики сили. Изслушването се извършваше в някогашния най-голям нощен клуб и казино на астероида, „Синният ад“, в четири отделни малки стаи, всяка с националния флаг на съответната страна на вратата. Бразилците взеха Доли. Американският военен полицай хвана Клара за ръка, а когато военният полицай пред съветската стая се намръщи и потупа приклада на своя „Калашников“, американецът бързо сложи ръка на затъкнатия в колана му „Колт“.
Всъщност нямаше никаква разлика, защото щом американците свършиха с Клара, поеха я бразилците, а когато бъдеш поканен от някой млад войник с револвер на пояса, без значение е дали е „Колт“ или „Макаров“.
По пътя от бразилската към китайската стая Клара срещна Уон. Изпотен и възмутен, той излизаше от китайците на път към руснаците. Тогава тя разбра, че трябва да е благодарна за нещо. Следователите бяха груби, надменни и гадни с нея, но изглежда бяха два пъти по-груби с Уон. По неизвестни за нея причини при него всяко изслушване траеше два пъти по-дълго, макар че и нейните бяха много дълги. Всяка група поред изтъкваше, че са я смятали за мъртва; че банковата й сметка отдавна е прехвърлена към „Гейтуей Корп.“; че не й се полагат никакви възнаграждения за мисия с Хуан Енрике Сантос-Шмитц, тъй като тази мисия не е официално оторизирана от „Гейтуей“; и че доколкото можеха да й дължат някакви възнаграждения за пътуването до черната дупка, е, тя не се бе върнала с кораба, с който бе заминала. Пред американците Клара имаше претенция поне за научна премия… кои друг преди е бил в черна дупка? Казаха й, че претенциите й ще бъдат разгледани в съда. Бразилците й отговориха, че това е въпрос, който трябва да се разисква между четирите велики сили. Според китайците зависеше от интерпретацията на наградата, дадена на Робинет Бродхед, а пък руснаците изобщо не се интересуваха от въпроса, защото те желаеха да знаят само дали Уон бе проявил някакви терористични наклонности.
Изслушването на доклада за мисията сякаш продължи цяла вечност, а след това почти толкова дълго се проточиха и медицинските прегледи. Диагностичните програми никога не бяха изследвали живо човешко същество, изложено на смазващите сили отвъд шварцшилдовата бариера и не искаха да я пуснат, преди да са определили точното състояние на всяка кост и сухожилие, плюс че своеволно взимаха проби от всички течности от тялото й. А след това я изпратиха в счетоводния отдел за извлечение от сметката й. Беше само едно листче, на което пишеше:
МОИНЛИН, Джел-Клара
Текущ баланс: 0
Дължими награди: още не са изчислени
Пред канцелариите на счетоводството, раздразнителна и отегчена, стоеше Доли Уолтърс.
— Как си, скъпа? — попита тя. Клара се намръщи. — О, много лошо. Уон е още вътре — обясни Доли. — Продължават с изслушването. Вися тук от часове. Какво ще правиш сега?
— Не зная — бавно отговори Клара, като си мислеше за крайно ограничените възможности на Гейтуей за човек без пари.
— Да. И тук е същото — въздъхна Доли. — С Уон, знаеш ли, човек никога не е сигурен какво ще му се случи. Той не може да стои никъде много дълго, защото навсякъде започват да му задават въпроси за някои неща на неговия кораб, които според мен не е взел съвсем законно. — Тя преглътна и бързо добави: — Внимавай, идва!
Клара се изненада, когато Уон вдигна глава от бележките, които четеше и й се усмихна.
— Ах — каза той, — моя скъпа Джел-Клара, изучавах твоето правно положение. Наистина много обещаващо, според мен.
Обещаващо! Тя го погледна с отвращение.