Той чукна с нокът пепелта от пурата и преглътна болезнено. Имаше измъчен вид.
— Не.
— Моля? Не чух добре какво каза.
— Не! — Касата поклати отчаяно глава. — Той ще побеснее.
Този „той“ можеше да е само един човек — истинският, телесен генерал-майор Касата. Човекът, който стоеше пред мен.
— Той каза „той“ — казах на Еси, след като Касата се отдалечи мрачно.
— Интересно наистина — кимна тя. — Хулио-двойникът разглежда Хулио-телесният като отделна личност.
— Шизоидна реакция?
— По-скоро силна уплаха. Осъзнава, че му остава малко време за живот. — Тя добави с променен тон: — Скъпи Робин? Струва ми се, че мислите ти са другаде в този момент.
Не възразих, а и беше излишно. На няколко пъти, докато спорехме с Касата бях надникнал в Сентрал парк. Моят двойник най-сетне бе стигнал до Клара, беше я поздравил и тя тъкмо бе произнесла: „Робин! Колко мило, че т…“
— Но мога ли да те посъветвам нещо?
— Разбира се, че можеш — смотолевих засрамено. Ако имах кръвоносни съдове сигурно лицето ми щеше да е алено. Може и така да е било.
— Съветвам те да я караш по-кротко.
— Разбира се. — Готов бях да отвърна с „разбира се“ на всяко предложение. — А сега, ако не възразяваш, бих искал да…
— Зная какво би искал да направиш. Забрави ли за разликата във времепротичането? Тъй че, Робин, скъпи, не е необходимо да се втурваш през глава. Нещо против първо да поговорим?
Стоях неподвижно. Клара току-що бе измъдрила своето: „…е виждам…“ и оформяше устни за следващото „отново“. Не знаех какво да кажа. Никак не е лесно да заявиш на една жена, че бързаш за среща с друга, особено ако имаш гузна съвест и се разкъсваш между настоящата си съпруга (Еси) и бившата си възлюбена (Клара).
От друга страна, Еси беше съвършено права. Нямаше никакъв смисъл да бързам. На лицето й се четеше безкрайна любов и търпение. Както и загриженост.
— Труден избор за теб, Робин?
Единственото, което можах да измъдря, беше:
— Еси, страшно те обичам.
Не изглеждаше щастлива от признанието ми, по-скоро отчаяна.
— Да, разбира се — тя вдигна рамене. — Но не сменяй темата. Ти ме обичаш, аз също, каква връзка с настоящото положение? Въпросът е какво чувстваш към една красива особа на име Джел-Клара Моинлин и усложненията, които могат да възникнат от чувствата ти?
— Този разговор сме го водили милион пъти!
— Е, да го проведем значи за милион и първи път. Отпусни се. Робии. Имаш най-малко хиляда и осемстотин милисекунди, преди Клара да завърши възклицанието си за това колко се радва да те види отново. Тъй че да си поговорим двамата. Освен ако не искаш, а?
— Защо да не искам? — попитах, макар да мислех другояче. И наистина, защо не? Както вече казах, този разговор сме го водили много пъти, при това още във времето, когато и двамата бяхме телесни. Първия път седяхме на верандата на нашата къща, отпивахме от високите чаши с леден чай и съзерцавахме хоризонта на Тапаново море. Очевидно Еси си спомни същата сцена, защото докато се чудех какво да кажа, картината изплува около нас. Виждах същите яхти, а вечерният бриз беше приятно топъл.
— Хубаво е — кимнах с нескрито задоволство. — Има доста предимства в това да си безтелесен.
Еси огледа със задоволство произведението си и кимна.
— Тогава май пиехме леден чай. Искаш ли нещо по-силно, Робин?
— Бренди и джинджифилова бира — поръчах аз и в същия миг нашата добра стара прислужница Марчеса се появи с подноса. Отпих и потънах в спомени. Изглежда съм се поувлякъл, защото Еси ме побутна раздразнено.
— Ей, скъпи, какво те измъчва? Да не се страхуваш от срещата с Клара?
— Не! Нали вече говорихме… когато се появиха двамата с Уан на оня хичиянски кораб.
— Вярно.
— Така е, повярвай ми! Още тогава си изяснихме всичко. Не се боя, че ще ме обвини, задето я зарязах в черната дупка, ако това е, което си мислиш.
Еси се облегна назад и ме погледна прямо.
— Какво мисля аз, Робин, едва ли има значение. Важното е сега какво мислиш ти. Ако не се боиш от срещата с Клара, тогава какво? Страх те е може би, че ще си издерем очите? Няма да се получи, Робин, най-малкото по технически причини. Тя е телесна, а аз съм само безплътен дух.
— Ама, разбира се, че не. Вашата среща никак не ме безпокои…
— Така ли? Виж ти! Какво тогава?
— Например… какво ще стане, ако се срещнат с истинската Еси?