Погледнах с любов моята любов.
— Еси, нямаш представа колко невероятно интелигентна си всъщност. И красива също — добавих припряно. Същевременно потърсих контакт с пашкула. Наистина ми беше интересно да узная какво се е случило с Оди.
7. ИЗВЪН ЯДРОТО
Естествено, интересът ми не беше самоцелен, а подхранван от съвсем конкретна причина.
Оди беше пилот по призвание. Пилот с дарба. Беше летял с балони из горните слоеве на Венера, с ултралеки самолети над Земята, със совалки до Гейтуей, с частни реактивни яхти на планетата Пегис, както и с грамадни космически лайнери, които достигат всички точки на галактиката. Пречупен през призмата на гигантския му опит, полетът с хичиянски кораб не би изглеждал по-различен от изброените. „Може ли аз да задам курса?“ — попитал той хичиянския Капитан, защото, първо, бил уверен в способностите си, и, второ, му се щяло да покаже, че е от ентусиастите.
Капитана принадлежал към същата партия и затова махнал заповеднически на своя пилот да освободи мястото, което Оди своевременно заел. Какво да се прави, на борда неговият глас е закон.
Оди нямал намерение да започва полета си с хленчене. Постарал се да прикрие вълнението си, седнал във V-образната седалка, прочел внимателно всички показания на екрана, след това се пресегнал и сграбчил решително щурвала. Наложило се да употреби цялата си сила, за да го премести. Било минало доста време от последния път, когато се занимавал с подобно нещо. Новопостроените от земни инженери кораби били изключително лесни за управление.
— Знаете ли, едно време все се чудехме на тези ваши спирали за управление — подметнал, колкото да завърже разговор.
— Да? — завъртял глава Капитана. — И какво за тях?
— Ами… защо се местят толкова трудно?
Капитана огледал екипажа си учудено, сетне втренчил очи в Оди. Протегнал ръка и докоснал с пръст спиралата на щурвала. Тя се преместила без никакво видимо усилие.
— Кое му е трудното? — попитал той с изражение, което можело да означава обида или загриженост.
Оди огледал крехката, стройна фигура на хичиянеца. Стиснал щурвала и го изтеглил към себе си, докато десният вертикален маркер се изравнил с последния жлеб. Било точно толкова трудно, колкото и преди.
Докато посягал към стартовата ръчка, минало му през главата, че пътуването няма да е точно такова, каквото предполагал.
Щяло да бъде изпълнено с изненади.
Корабът се разтресъл едва забележимо и сменил режима на полет. Почти нямало нужда да се намесва поне за известно време в управлението и той решил да задоволи любопитството си по отношение на някои други въпроси, които дълго време вълнували съзнанието му.
— На времето този пулт за управление беше голяма загадка за нашите специалисти — подел с привидно безгрижен тон. — Първо, защо мониторите са пет? Някои смятаха, че вие, хичиянците, сте вярвали в петте измерения.
Капитана изсъскал шумно и сухожилията, които се сплитали пред тесните му гърди, изразили съвсем видимо усилието му да разбере въпроса. Английският му бил доста добър, но изглежда не умеел да разпознава нюансите, вложени в някои изрази.
— Да сме „вярвали“, Оди Уолтърс? Въпросът не опира до „вяра“. Научните концепции не се основават на „вяра“, както вашата религия.
— То си е така. Но вие вярвате ли, че пространството има пет измерения?
— Разбира се, че не — отвърнал изненадано Капитана. — Пространството няма пет измерения.
— Ей че се успокоих. Защото, ще ви призная, толкова съм се мъчил да си представя…
— То има девет — обяснил Капитана.
По време на полета до ядрото спрели за кратко, защото Капитана бил оставил няколко хичиянски кораба в нестабилна орбита. Обяснил, че това криело опасност. През годините, които щели да прекарат в ядрото, машините можели да бъдат разрушени, а нито един хичиянец не обича да оставя полезни предмети на произвола на съдбата.
— Години ли? — подскочил като ужилен Оди. — Аз пък мислех, че това пътуване ще отнеме няколко месеца. Колко години?
— Месеци — да — кимнал Капитана. — Но само за нас. Навярно знаете, че нашият Дом е разположен в черната дупка.
Станало така, че когато Капитана назначил един от заместниците си да се занимава с орбиталните кораби, Джени Йе-ксинг изразила желание да отиде с него. Заявила направо, че би искала да отлети с един от корабите на Земята. Нямала никакво намерение да изгубва години от живота си.
Капитана нямал нищо против, Нито пък Оди, колкото и да изглежда странно. И без това бил доста объркан от чутото и вече не знаел на кого да вярва.