Вече нямаше сила, която да ме накара да откъсна очи от лицето й. Трапчинките по бузите й, извивката в основата на брадичката й, всичко ми беше толкова познато и толкова скъпо! Жадувах да я докосна, да усетя мириса на косите й. Знаех че е невъзможно, но въпреки това горях от неудържимото желание да я любя, точно тук, на полянката под надвисналите клони на дърветата и учудените погледи на Мечников и непознатия. Така е, невъзможно беше, но това не утоляваше с нищо жаждата ми.
Исках го и същевременно се боях, че го получават други. Мечников и спътникът му. Знаех как се нарича това. Ревност. Бях я изпитвал и друг път. Много пъти.
Междувременно Дейн Мечников бе успял да произнесе цяло изречение:
— На мен ми изглеждаш променен.
Не се усмихваше. Това не означаваше нищо, защото си беше такъв и в старите дни на Гейтуей. Мечников не беше от хората, които се хилят за щяло и нещяло. Напълно естествено беше да му изглеждам променен — за разлика от Клара, двамата не се бяхме срещали от последния път на Гейтуей.
Усещах, че е наближил моментът да изясним въпроса с адвоката и направих онова, към което прибягвам всеки път, когато се нуждая от спешна информация.
— Алберт! — повиках аз.
Те не чуха думите ми, нито можеха да видят Алберт, защото за разлика от мен, той не беше двойник.
Колко забавна е тази програма! Все ще намери с какво да ме изненада. Този път Алберт носеше раздърпан и захабен пуловер, който беше навил около главата си като тюрбан. Беше нанесъл и някои дребни корекции във външния си вид. Очите му изглеждаха стеснени, лицето — мургаво и с изострени черги. Косата му беше гарвановочерна и лъскава.
— Слушам и се подчинявам, о, господарю — произнесе с напевен глас той. — Защо си повикал своя верен джин от топлата утроба на бутилката?
— Клоун — озъбих се захилено аз. — Ще накарам Еси да поработи върху теб, за да изтрие от съзнанието ти всякаква склонност към подобни щуротии. Каква е тази комедия?
— О, повелителю мой — рече той и сведе глава. — Твоят беден слуга се бои да не разбуди страшния ти гняв.
— Добре, добре — кимнах успокояващо. Трябва да призная, че беше постигнал целта си и се чувствах малко по-добре. — Кажи ми сега за Мечников. Беше заедно с мен на онази експедиция до черната дупка и сега се е върнал. Което всъщност означава, че има право на дял от хонорара, който получих тогава. Нали?
Алберт ме погледна с нескрито любопитство.
— Така е, Робин. Но не само той. Когато Клара се върнала при черната дупка заедно с Харбин Ескладар…
— Чакай малко! Кой?
— Този до нея — Харбин Ескладар. Нали ми каза, че го познаваш?
— Алберт — въздъхнах уморено. — Не се ли научи да усещаш, когато те лъжа.
Лицето му придоби угрижен вид.
— От това се боях. Страхувам се, че ти предстои да чуеш лоша новина.
Тъй като млъкна, наложи се да го подканя.
— Беше стигнал до там, че двамата се върнали при черната дупка.
Той поклати глава.
— О, Робин… — сетне обаче размисли и продължи по темата. — Да, точно така. Двамата с Клара се върнали да ги спасят и успели да измъкнат целия екипаж — Сюзи Херейра, момичетата от Сиера Леоне, двамата Денисовци…
— Зная кои са участвали в експедицията — прекъснах го аз, — Боже мили! Нима всички са се завърнали?
— Точно така, Робин. — Той кимна. — И всеки от тях има право на съответния дял. Ето защо Дейн Мечников е наел адвокат. Защото… — той бръкна замислено в джоба и извади още димящата лула. — съществуват някои етични и правни въпроси, на които трябва да бъде отговорено. Както вероятно си спомняш, при предишното дело някои юристи се позоваха на казуса „яйцето следва кокошката“, което означава, че всички натрупани с течение на времето богатства могат да се разглеждат като следствие от онзи първоначален „научен хонорар“, получен за експедицията. Който е трябвало да се разпредели между членовете й, ако се бяха завърнали.
— Значи сега трябва да им дам от парите си?
— „Трябва“ е прекалено силно като израз, но не е далеч от истината, Робин. Ако си спомняш, така постъпи и с Клара, когато тя се появи за първи път. Тогава й беше отредена сумата от сто милиона долара. И тъй като предположих, че въпросът ще бъде повдигнат отново, позволих си да изпратя твоя юридически съветник с подобно предложение при Дейн Мечников. Изглежда сумата им се струва достатъчна. Биха могли да поискат и повече, но едва ли ще постигнат желанието си, тъй като вече разполагаме със съответния правен прецедент.