— Стига, Онико — прекъсна я Харолд. — Говоря за общия принцип, а не за изключенията. Виждаш ли, дори не знаеш какво е да си човек, толкова са ти объркани представите. Това е, защото никога не си живяла на някой човешки свят, като планетата Пегис, например.
— Не мисля така. Даже направих проучване по въпроса. Кихльо, ще ми подадеш ли пашкула? Имам някои неща в дневника.
Тя си постави пашкула и се надвеси над него. След това се изправи с нараснала увереност и произнесе:
— Да, това е. Слушай: „Някогашното двуклетъчно семейство все по-рядко се среща на Земята. Съществуват много бездетни двойки. При други пък и двамата родители работят. Не малък е и процентът на семействата с един родител.“ Тъй че, Харолд, нещата са претърпели промяна.
Харолд се подсмихна пренебрежително.
— Да водиш дневник е детински навик. Кога си го започнала?
— Не помня точно. Мисля, че след като се преместихме на Колелото.
— Ами аз също си водя — призна Кихльо. — Сигурно съм чул от теб и идеята ми е харесала.
Онико сбърчи вежди.
— Не, струва ми се, идеята беше твоя. — Тя завъртя глава, — Стига сме приказвали. Ще се прибера в общежитието да си полегна преди вечеря.
Бих искал да ми простите, задето ви разхождам напред-назад из времето, но надявам се все още не е късно да поясня, че всичко това не се е случило по времето, когато двамата с Еси бяхме на Колелото. Станало е много по-рано, вероятно милиони микросекунди преди това, докато аз и Еси все още сме обсъждали идеята дали да посетим Сбръчканата скала по време на празненството. Тогава все още не знаех какво ни чака.
Не са го знаели и хлапетата. Занимавали са се с всекидневните неща, с каквито се занимават всички деца по света. И когато, в нормалния ход на училищната практика, Кихльо се яви за своя периодичен месечен преглед, медикът се зарадва на появата му, защото не му се случваше толкова често да преглежда хичиянец със стандартния набор от двойно сърце, лишени от мастно покритие вътрешности и въжеподобна мускулатура.
— Всичко е в норма — обяви медикът, след като прегледа внимателно данните от монитора. — Но изглежда, не се радваш на добър сън, Кихльо.
Хичиянецът кимна неохотно.
— Понякога ми е трудно да заспя. Дори сънувам…
— Така ли? — медикът, който наподобяваше усмихнат млад мъж, кимна разбиращо: — Разкажи ми за това.
Кихльо се поколеба. Накрая обясни:
— Ами нали си нямам обичайното легло.
— Ах! — възкликна програмата. Кихльо чакаше търпеливо. Нямаше особено желание да обяснява на една програма, пък била тя и медицинска, какво е за един млад хичиянец да спи върху обикновено легло, с нищо около себе си, освен чаршафа. Хичиянците спят загърнати в топло пашкулообразно легло и не се нуждаят от никакви чаршафи и завивки. Колко прав е бил баща му да му забранява човешко легло, припомни си той.
Не се наложи да обяснява, медикът вече беше получил нужната информация и разполагаше с готово решение.
— Поръчах да ти донесат подходящо за теб легло — обяви той решението си. — А сега, относно тези сънища…
— Да? — попита потиснато Кихлъо. Нямаше никакво желание да говори за сънища.
— Ще ми разкажеш ли какво сънуваш?
Кихльо се поколеба.
— Ами… сънувам родителите си — поде той, — а също и родната планета. Онази, в ядрото…
— Разбира се, че ще я сънуваш — кимна усмихнато медикът.
— Има и други сънища. Те са… различни. Малко ме е страх от тях. Защото… понякога виждам едни буболечки. Цели облаци. Летят към мен, обгръщат ме… влизат през носа и устата ми, забиват се в кожата, жилят… те са като светулки — приключи той разтреперан.
— Кога си виждал светулка?
— А… само на картинка.
— Но светулките не жилят, Кихльо — отбеляза медикът. — Освен това след ужилване остава подутина, която сърби. Откривал ли си по тялото си такива?
— Не, не. Нищо подобно… всъщност чувствам сърбеж, но сякаш е вътре в главата ми. Различен е, защото ме подтиква да научавам повече за разни неща.
— За какви неща, Кихльо?
— За разни — отвърна уклончиво Кихльо. Не го биваше да разказва за сънищата си и как иначе, след като сънят е нещо неуловимо, лишено от точни измерения. Думите, за разлика от него, са ясни и конкретни. Освен това не познаваше толкова добре английския, за да описва преживяното, а програмата може би не владееше хичиянски. Във всеки случай разговорът беше започнал на английски и нямаше как да го промени.
Но медикът кимна разбиращо.
— Така, така, Кихльо. Тези съновидения символизират напълно естествения детски интерес към сексуалния живот на неговите родителите. Може би са свързани с преживени от теб психотравми. Сигурно не си даваш сметка, но през последните седмици си бил подложен на далеч по-голям стрес, отколкото за всичките години преди това.