— Що за защита е тогава, по дяволите? — изсумтя Брад Гордън.
— Много ефикасна. — Джонсън запрехвърля документите в една папка. — Наскоро в няколко вестника излязоха дописки за…
— Искате да кажете — прекъсна го Брад, — че има ген за секс с млади жени?
Джонсън въздъхна.
— Де да беше толкова просто. За жалост не е.
— Каква е защитата тогава?
— D4DR.
— Тоест?
— Нарича се ген на силните усещания. Именно този ген ни кара да поемаме рискове, да се стремим към вълнения и опасности. Ще пледираме, че генът на силните усещания ви е подтикнал към подобно рисково поведение.
— На мен ми звучи като пълна глупост.
— Сериозно? Да видим. Да сте скачали някога с парашут?
— Да, в армията. Ужасно беше.
— Гмуркане под вода?
— Два пьти. Ходех с една сладурана, на която много й харесваше.
— Планинско катерене?
— Не.
— Така ли? Не сте ли изкачили Маунт Рейнър с класа си от гимназията?
— Е, да, но тогава…
— Изкачили сте един от високите американски върхове — каза Джонсън и кимна доволно. — Карали ли сте спортни коли? В смисъл бързо?
— Не съм.
— За последните три години имате пет глоби за превишена скорост с поршето си. Според калифорнийските закони през цялото това време сте били на крачка да загубите книжката си.
— Просто превишена скорост, нищо особено.
— Не мисля така. Какво ще кажете за секс с гаджето на шефа?
— Ами…
— А със съпругата на шефа?
— Само веднъж, на по-предната ми работа. Но не аз бях инициаторът, тя ми се…
— Това са рискови сексуални партньори, господин Гордън. Всеки състав от съдебни заседатели би се съгласил. Какво ще кажете за секса без предпазни средства? Някакви венерически заболявания?
— Чакай малко — възмути се Брад. — Не искам да навлизам във…
— Не искате, разбира се — прекъсна го Джонсън, — и това едва ли е изненада, като се има предвид, че три пъти сте имали педикулосис пубис — срамни въшки. Два пъти сте боледували от гонорея, веднъж от хламидии, два пъти сте имали кондиломи — по-популярни като генитални брадавици — като … хм, една е била близо до ануса. И това само за последните пет години според информацията на личния ви лекар в Южна Калифорния.
— Как сте се добрали до всичко това?
Джонсън сви рамене.
— Скокове с парашут, гмуркане, планинско катерене, рисково шофиране, високорискови сексуални партньори, секс без предпазни средства. Ако това не е класически пример за високорисково поведение и стремеж към екстремни преживявявания, здраве му кажи.
Брад Гордън мълчеше. Трябваше да признае, че дребосъкът си разбира от работата. Никога не беше гледал на живота си по този начин. Както когато чукаше жената на шефа си — вуйчо му направо побесня тогава. „Как изобщо ти хрумна да направиш такова нещо? — все повтаряше. — Защо не си го държиш а панталоните, глупак с глупак?!“ По онова време Брад не можеше да даде никакво смислено обяснение за действията си. Под гневния поглед на вуйчо му те наистина изглеждаха много глупави. А и жената даже не беше особено хубава. Сега обаче май се беше намерил отговор — простонее могъл да устои. Поведението му е било предопределено от генетичното му наследство.
Джонсън продължи с обясненията, в подробности. Според него Брад изцяло зависел от този ген, D4DR, който контролирал количеството на определени вещества в мозъка му. Нещо наречено „допамин“ карало Брад да поема рискове, да копнее за тях. Изследвания със скенер и други мозъчни тестове доказвали, че хората като Брад не са в състояние да контролират желанието си да рискуват. (.
— Това е генът на екстремността — каза Джонсън — и за него съобщи не друг, а най-изтъкнатият генетик в Америка, доктор Робърт Белармино. Доктор Белармино е най-важният генетик в Националния здравен институт. Има огромна лаборатория. Публикува по петдесет разработки годишно. Никой състав от съдебни заседатели не би отхвърлил с лека ръка заключенията му.
— Добре де, значи имам този ген. Наистина ли смятате, че ще свърши работа?
— Да, но преди да влезем в съда искам да сложим и черешката на тортата.
— Тоест?
— Преди процеса вие естествено сте притеснен и подложен на голям стрес.
— Да…
— Затова искам да си организирате едно пътешествие, за да се разсеете от неприятните мисли. Искам да попътувате из страната и докато пътувате, да поемате колкото се може повече рискове.