— Но тя е на двайсет и осем години. Не е дете…
— Въпросът е дали един уважаван лекар иска да отиде на съд, защото отказва да помага финансово на собствената си дъщеря?
— Не — каза Бенет.
— Така е, не искаш. И тя го знае. Подозирам, че познава и законите на Мисури. Така че изчакай да се свърже отново с теб, уговорете си среща и ми се обади. Ако и тя има адвокат, още по-добре. Питай я дали има и ако има, нека и той да дойде. А междувременно ми прати по факса резултатите от генетичния тест, който ти е дала.
— Ще трябва да й платя, за да ми се махне от главата, така ли?
— По този въпрос няма никакво съмнение — каза адвокатът и затвори.
62.
Дежурна на информацията в полицейското управление на Роквил беше привлекателна чернокожа жена към двайсет петте. На табелката пред нея пишеше: „ПОЛИЦАЙ ДЖ. ЛАУРИ“. Униформата й беше колосана и изгладена като за изложба.
Джорджия Белармино побутна дъщеря си към бюрото й сложи хартиената торбичка с инжекциите пред нея и каза:
— Полицай Лаури, искам да знам защо дъщеря ми държи тези неща, а тя не ми казва.
Дъщеря и я изгледа злобно.
— Мразя те, мамо.
Полицай Лаури не показа изненада. Погледна спринцовките и се обърна към дъщерята на Джорджия.
— Лекар ли ви ги предписа?
— Да.
— С репродуктивността ли са свързани?
— Да.
— На колко сте години?
— На шестнайсет.
— Мога ли да видя някакъв документ за самоличност?
— На шестнайсет е — каза Джорджия Белармино и се наведе напред. — И аз искам да знам…
— Съжалявам, госпожо — прекъсна я полицайката. — Ако младата дама е на шестнайсет и тези лекарства са свързани с репродуктивността, нямате право да изисквате информация.
— Как така нямам право да изисквам информация? Тя ми е дъщеря, И е на шестнайсет.
— Такъв е законът, госпожо.
— Но този закон е за абортите. Тя няма да прави аборт. Изобщо не знам какви ги върши. Това са лекарства срещу безплодие. Тя си бие инжекции срещу безплодие.
— Съжалявам, нищо не мога да направя.
— Искате да кажете, че дъщеря ми може да си инжектира разни лекарства, а аз нямам право да знам какво става?
— Ако тя не желае да ви информира, да, нямате право.
— Ами лекарят й?
Лаури поклати глава.
— Той също няма право да ви каже. Лекарска тайна е.
Джорджия Белармино награби инжекциите и ги прибра в торбичката.
— Това е нелепо!
— Не аз създавам законите — каза полицайката. — Само ги прилагам.
Пътуваха към къщи.
— Скъпа — каза Джорджия. — Да не се опитваш да забременееш?
— Не. — Щерка й седеше, скръстила ръце пред гърдите си, бясна.
— Така де, на шестнайсет си, това не би трябвало да е проблем… Така че какво точно се опитваш да направиш?
— Изглеждах като пълна идиотка заради тебе. — Миличка, просто се тревожа за теб.
— Не, не е това. Просто си гадна и си вреш носа навсякъде. Мразя те. И тази кола я мразя.
Дженифър продължи още известно време в същия дух, докато не стигнаха до училището. Там слезе от колата и затвръшна с всички сили вратата.
— Заради теб закъснях за френски!
Предобедът беше ужасен, на всичкото отгоре беше отменила две срещи. Сега трябваше да ги смести някак между другите. Джорджия влезе в офиса си, остави торбичката с инжекциите на пода и грабна телефона.
Флорънс, секретарката, влезе и видя торбичката.
— Леле — възкликна тя. — Не си ли малко стара за работи?
— Не са мои — с раздразнение каза Джорджия.
— Тогава… да не би дъщеря ти? Джорджия кимна.
— Нейни са.
— Това е онзи доктор Вандикин — каза Флорънс. — Кой?
— От Маями е. Тийнейджърките пият хормони, напомпват си яйчниците, продават му яйцеклетки и прибират парите.