Момичето се върна с бялото шалче. Майка му го сложи на врата си и преметна с театрален жест единия край през рамото си.
— Е, господинчо, няма да ме затвориш в лудница. По-добре си го избий от главата още сега. — Обърна се към продавачката. — Ще го взема — каза все така усмихната.
Братята се срещнаха същата вечер. Джеф, който беше красавецът в семейството и имаше връзки във всички ресторанти в града, им уреди маса близо до водопада в „Суши Хана“. Макар да беше сравнително рано, ресторантът беше пълен с манекенки и актриси, които упорито заглеждаха Джеф. Той не им оставаше длъжен. Елис попита раздразнено:
— Как е работата? Джеф сви рамене.
— Добре. Понякога се налага да оставам до късно. Знаеш как е.
— Не, не знам. Защото не съм голям инвестиционен банкер и момичетата не ми намигат, както намигат на теб.
Арън, най-малкият брат и адвокат по професия, говореше по мобилния си телефон. Приключи разговора и прибра телефона.
— Я престанете. Този разговор го водите още от гимназията. Кажи за мама.
— Вече ти обясних по телефона. Направо тръпки да те побият. Усмихва се наляво и надясно, сякаш е на върха на щастието. Изобщо не й пука.
— Три хилядарки миналата седмица.
— Не й пука. Купува повече отвсякога.
— Да ти имам генния спрей — каза Арън. — Откъде го взе, между другото?
— От някакъв тип, който работи за някаква компания в Калифорния. „Биоджен“.
Джеф — гледаше през рамо — се обърна.
— Чувал съм за „Биоджен“. Имат си проблеми.
— Какви проблеми? — попита Арън.
— Един от продуктите им бил замърсен и акциите им падат. Някой си свършил работата през пръсти или била допусната грешка, нещо такова. Не помня подробностите. Предстои им флотация — това е първата емисия обикновени акции на фондовата борса, обяснявам за непосветените, — но със сигурност ще се провали.
Арън се обърна към Елис.
— Мислиш, че мама се държи така заради онзи спрей ли?
— Не, тъкмо напротив. Мисля, че проклетият спрей изобщо не й е подействал.
— Но ако е имало замърсяване… — каза Арън.
— Престани да разсъждаваш като адвокат. Една братовчедка на мама издейства синът й да ни го прати като услуга.
— Да, но генната терапия е опасна — каза Арън. — Хора са умирали в резултат на генна терапия. Много хора.
Елис въздъхна.
— Арън, никого няма да съдим. Според мен става въпрос за начални симптоми на, сещаш се, на деменция. Алцхаймер или нещо такова.
— Тя е само на шейсет и две.
— Тези неща понякога започват рано.
Арън поклати глава.
— Стига, Елис. Мама е в отлично здраве. Доскоро беше съвсем с ума си. А сега ми казваш, че започва да оглупява. Може да е заради спрея.
— И е имало замърсяване — напомни им Джеф. Усмихваме се на едно момиче.
— Джеф, би ли се съсредоточил, по дяволите?
— По-съсредоточен не мога да бъда. Виж й само балкона.
— Фалшив е.
— Ти просто обичаш да разваляш всичко, нали? — И носът й е коригиран.
— Красива е.
— Страда от параноя — каза Елис.
— Това пък откъде го измисли?
— Говоря за мама — каза Елис. — Мисли си, че искаме да я вкараме в лудница.
— Може и да ни се наложи, между другото — каза Арън. — Което ще ни излезе адски скъпо. Но ако се наложи да го направим, то ще е заради онази биотехнологична комания. Обществеността никак не обича биотехнологичните фирми. Според проучванията на общественото мнение деветдесет и два процента от хората не ги одобряват. Смятат ги за безскрупулни измамници, които не зачитат човешкия живот, Генномодифицирани храни, замърсяване на околната среда. Патентоват гени и заграбват общото ни наследство зад гърба на обществото. Искат хиляди долари за лекарства, които струват жълти стотинки. Преструват се, че провеждат научни изследвания, а всъщност само купуват изобретенията на други хора. Преструват се, че имат високи разходи за научна дейност, а истината е, че харчат огромната част от средствата си за реклама. И на всичкото отгоре рекламите им са подвеждащи. Хитри, подли, некадърни, алчни измамници. Няма начин да изгубим делото.