— Искаш аз да съобщя на Лиза?
— Да. Нещо не мога да се свържа с нея. — Лиза беше черната овца на семейството. Най-малкото дете, току-що навършила двайсет. От години не говореше с майка си. — Знаеш ли къде е тя, Том?
— Може би — каза той. — Обади ми се преди няколко седмици.
— Да ти иска пари?
— Не, само да ми каже новия си адрес. В Торънс е.
— Не мога да се свържа с нея — каза майка му.
— Аз ще отида, не се притеснявай.
Затвори телефона и се обърна към Джош. Джош го гледаше със съчувствие и тревога.
— Какво е станало?
— Баща ми е починал.
— Ужасно…
— Катастрофа, нощес. Трябва да ида при сестра ми.
— Сега? Тръгваш сега?
— Ще се отбия в офиса на излизане и ще пратя Санди да ме замести.
— Санди не може да те замести. Той не познава процедурата…
— Джош, трябва да отида.
Движението по шосе 405 беше ужасно. Мина почти час, докато стигне до една мръсна жилищна кооперация в Торънс. Натисна звънец номер трийсет и осем на домофона. Сградата беше близо до шосето и ревът на автомобилите не стихваше и за миг.
Знаеше, че Лиза работи нощем, но сега беше десет сутринта. Може и да беше будна. И наистина, домофонът изжужа и той отвори вратата. Площадката миришеше на котешка пикня. Асансьорът не работеше, така че той тръгна по стълбите към третия етаж, заобикаляше найлоновите торби с боклук. Един от пликовете се беше скъсал и съдържанието му се беше разпиляло по стъпалата.
Спря пред трийсет и осми апартамент и натисна бравата.
— Само минутка, мамка му — извика сестра му отвътре. Той зачака. След малко тя отвори.
Беше с халат за баня. Късата й черна коса беше пригладена назад. Изглеждаше разстроена.
— Оная кучка се обади — каза тя.
— Мама?
— Събуди ме, кучката му с кучка. — Обърна се и хлътна в апартамента. Том тръгна след нея. — Поръчах пиячка от супера. Като звънна, помислих, че е момчето с доставката.
Апартаментът тънеше в мръсотия. Лиза отиде в кухнята, разрови тиганите и съдовете в мивката, откри една чаша и я изплакна.
— Искаш ли кафе? Той поклати глава.
— По дяволите, Лиза. Тук е истинска кочина.
— Знаеш, че работя нощем.
На Лиза просто не й пукаше какво я заобикаля. Дори когато беше малка, стаята й винаги беше нагоре с краката. Това просто не й правеше впечатление. Том погледна през мазните пердета на кухненския прозорец към колите, които пълзяха по шосе 405.
— Как е работата?
— Бачкам в Къщата на палачинките. Как мислиш, че е? Едно и също всяка нощ.
— Какво каза мама?
— Искаше да знае дали ще отида на погребението.
— И ти какво й каза?
— Казах й да ми се махне от главата. Защо да ходя? Той не ми е баща.
Том въздъхна. Този спор отдавна се водеше в семейството. Лиза беше убедена, че не е дъщеря на Джон Уелър. — Знаеш, че е така — каза Лиза. — Не е вярно.
— Просто повтаряш онова, което ни казва майка. — Изрови недопушен фас от един препълнен пепелник и се наведе да запали от бързонагряващия котлон на печката. — Пиян ли е бил, когато е катастрофирал?
— Не знам.
— Бас ловя, че е бил пиян до козирката. Или се е натъпкал кал със стероидите, дето ги пие заради бодибилдинга. Бащата на Том се занимаваше с бодибилдинг. Запалил се беше доста късно, но упорстваше и дори се беше явявал състезания за аматьори.
— Татко не използваше стероиди.
— Да бе. Влизала съм в банята му. Имаше игли.
— Всички знаем, че не го харесваше, затова говориш така.
— Все едно, вече няма значение — каза тя. — Той не ми е баща. Всичко това изобщо не ме интересува.
— Мама винаги е казвала, че той ти е баща и че ти твърдиш обратното само защото не го харесваш.
— Ами, знаеш ли какво? Можем да го проверим, веднъж и завинаги.
— Какво имаш предвид?
— Тест за бащинство, какво друго.
— Стига, Лиза, не започвай с това.
— Не започвам. Завършвам.
— Недей. Обещай ми, че няма да го направиш. Хайде, моля те. Татко е мъртъв, мама е разстроена, обещай ми.
— Ти си един бъзлив женчо, да знаеш. — Точно в този момент Том осъзна, че сестра му е на ръба на сълзите.
Прегърна я и тя се разплака. Хлипаше трескаво в ръцете му.
— Съжалявам — промълви Лиза. — Толкова съжалявам…
След като брат й си тръгна, тя си стопли вода за кафе в микровълновата, после седна на малката кухненска маса до телефона. Набра информация. Оттам й дадоха телефона на болницата. След малко се чу гласът на служителка от регистратурата: