— Въпреки това — продължи д-р Белармино — мога да уверя комисията, че като цяло патентоването на гени е система, която служи на общото благо. Процедурите ни за защита на интелектуалната собственост работят добре. Важните изследвания са защитени и потребителят, американският пациент, е онзи, който ще има най-голяма полза от усилията ни.
Не каза, че повече от четири хиляди пряко свързани с човешката ДНК патента се одобряват всяка година — по два на час за всеки работен ден. И понеже в човешкия геном има само трийсет и пет хиляди гена, повечето експерти бяха на мнение, че вече над двайсет процента от генома са частна собственост.
Не спомена и че най-големият собственик на патенти не е някой индустриален гигант, а Калифорнийският университет. Калифорнийският университет притежаваше повече ген-ни патенти от „Пфайзер“, „Мерк“, „Лили“ и „Виет“, взети заедно. Притежаваше повече патенти и от американското правителство.
— Идеята, че някой притежава части от човешкия геном, се струва необичайна на някои хора — каза Белармино. — Но именно това прави Америка велика и влива сила в нашия прогрес. Вярно, понякога машината засича, но с времето всичко си идва на мястото. Генното патентоване е вярната посока към бъдещето.
След като приключи изказването си пред комисията, д-р Белармино тръгна към летище „Рейгън“, където щеше да се качи на самолет за Охайо и да продължи проучването си върху „гена на силните усещания“, което се провеждаше в един увеселителен парк там. Репортажен екип от новинарското шоу „60 минути“ го следваше навсякъде, сглобяваше сегмент, който да покаже разнообразните му и значими генни изследвания, както и да разкаже и личната му история. Престоят му в Охайо беше важна част от репортажа. Защото там Белармино влизаше в контакт с обикновени хора, а продуцентът беше заявил, че това е особено важно за човек на науката, още повече когато го показват по телевизията.
Служба за трансфер на университетски технологии,
Масачузетс
ПРАВИТЕЛСТВЕН ЦЕНТЪР, БОСТЪН
За незабавно разпространение
Учени от Масачузетския технологичен институт отгледаха човешко ухо в тъканна култура. Това се случва за пръв път.
Австралийският художник Стеларк, известен с пърформанс творбите си, се обърна към МТИ с молба да му отгледат допълнително ухо. Ухото е с размер една четвърт от нормалния, малко по-голямо от капачка на бирена бутилка. Взетата от Стеларк тъкан е отгледана в ротационен микрогравитационен биореактор.
От МТИ официално съобщиха, че допълнителното ухо може да се смята за „частична форма на живот — частично конструирана и частично отгледана“. Ухото се побира идеално в шепа.
Миналата година същата лаборатория на МТИ създаде пържоли от жабешка тъкан, отгледани върху биополимерна мрежа. Отглеждали са пържоли и от клетки на неродено агне. Създали са и „милостива кожа“, както сами я наричат. Кожата е изкуствено отгледана в лабораторията и е подходяща за направата на обувки, чанти, колани и други кожени изделия — навярно с цел да се задоволи растящият пазар на продукти от неживотински произход.
Няколко компании за слухови апарати са стартирали преговори с МТИ за лицензиране на технологията, с която е било създадено ухото. Според генетика Зак Раби „със застаряването на американското население много хора от третата възраст може би ще предпочетат да им ъдат отгледани леко уголемени и генетично модифицирани уши, вместо да разчитат на класическите технологии за подпомагане на слуха“. Говорител на „Аудион“, компанията за слухови апарати, отбеляза: „Не става въпрос за слонски уши. Едно леко увеличение на размера в рамките на двайсет процента би удвоило слуховата ефикасност на пациентите. Според нас пазарът за уголемени уши е огромен. Когато много хора се сдобият с тях, това няма да прави впечатление на никого. Ние вярваме, че големите уши ще се превърнат в новия стандарт, също като силиконовите имплантанти за гърди“.