— Болничната ви лаборатория е открила следи от лекарството?
— Да. Но съм сигурен, че болницата ще преустанови по-нататъшните лабораторни изследвания веднага щом вие оттеглите иска си срещу нея. Уведомете ме как сте решили да постъпите, госпожо Уелър. Дочуване засега.
Затвори и погледна термометъра в залата за аутопсии. Показваше петнайсет градуса. Въпреки това Марти се потеше.
— Чудех се кога ще се появиш — каза Мерили Хънтър. Не изглеждаше доволна. — Искам да знам каква точно е твоята роля във всичко това.
— Във всичко кое?
— Днес ми се обади Кевин Маккормик. Има още един иск срещу нас от семейство Уелър. Този път от името на сина на починалия, Том Уелър. Онзи, който работи в биотехнологична фирма.
— Какво е обвинението?
— Аз само следвах протокола — каза Мерили.
— Хм… Какво е обвинението?
— Явно здравната му осигуровка е била прекратена. — Защото?
— Баща му е имал гена BNB71 за сърдечна болест.
— Сериозно? Няма логика. Личеше си, че бащата е бил откачен на тема здраве.
— Имал е гена. Което не значи, че е бил изразен. Открихме го в тъканите. И този факт беше надлежно отбелязан. От застрахователната компания са се хванали за него и са прекратили здравната осигуровка на сина, определили са го като „рисков клиент“.
— Как са се добрали до тази информация?
— Тя е онлайн — каза Мерили. — Онлайн?! Има я в интернет?
— Става въпрос за официално разследване — каза тя. — Щатските закони изискват пълен достъп. Задължават ни да изпращаме всички резултати от лабораторните изследвания на един FTP адрес. На теория трябва да имаш парола, за да влезеш, но на практика всеки може да влезе в сайта. — Качили сте генетични данни онлайн!
— Не всички. Само на пациентите, които са свързани със съдебни искове. И сега синът твърди, че не е дал разрешение да оповестяваме генетична информация за него, което е вярно. Но ако оповестим информация за бащата, както ни задължават щатските закони, оповестяваме и за сина, което пък е забранено от закона. Защото децата имат наполовина същите гени като бащата. Както и да постъпим, вее сме в нарушение. — Тя въздъхна. — Том Уелър иска да си върне здравната осигуровка, но това няма как да стане.
— И какво сега?
— Господин Уелър съди болницата и мен лично. От правния отдел настояват лабораторията да не се докосва повече до какъвто и да било материал от семейство Уелър. — Мерили Хънтър изсумтя. — Спираме работа по случая.
Спират работа по случая! Край на разследването, на ексхумациите! Топли вълни на облекчение заляха Марти Ро-бъртс, макар той да изписа на лицето си подходящото за случая притеснение.
— Не е честно. Обществото ни се ръководи от банда адвокати.
— Няма значение. Приключихме, Марти. Край.
— Раза — каза Марти. — Един от нас трябва да напусне тази лаборатория.
— Знам — отговори Раза. — Много ще ми липсваш, Марти.
— Какви ги говориш?
— Намерих си нова работа — каза Раза с усмивка. — В болница „Хамилтън“, Сан Франциско. Помощникът в тяхната патология получил инфаркт. Започвам вдругиден. Утре си събирам багажа, така че днес ми е последният ден тук.
Марти Робъртс го гледаше тъпо. Не знаеше какво да каже.
— Знам, че трябва да има двуседмично предупреждение — продължи Раза, — но казах на управата, че случаят е особен и че ти няма да имаш нищо против. Между другото, мога да ти препоръчам човек, който да ме замести. Един мой приятел, Йесу се казва. Много го бива. В момента работи в една погребална агенция, така че познава работата.
— Ще се срещна с него — каза Марти. — Но предпочитам сам избера кой да те замести.
— Както кажеш. — Раза вдигна рамене, после му подаде ръка. — Благодаря ти за всичко, доктор Робъртс.
— Веднъж да се сетиш — усмихна се Марти.
Раза се обърна и излезе от лабораторията.
23.
Джош Уинклър зяпаше през прозореца на кабинета си, който гледаше към приемната на „Биоджен“. Всичко се беше объркало. Помощникът му Том Уелър си беше взел едноседмичен отпуск, защото баща му беше загинал при автомобилна катастрофа в Лонг Бийч. На всичкото отгоре имаше проблеми и със здравната осигуровка. Което означаваше, че трябва да работи с друг помощник, който не познаваше процедурите. Отвън работници поправяха наблюдателните камери на паркинга. На рецепцията долу Брад Гордън пак се слагаше на красавицата Лиза. Джош въздъхна. Какъв ли гръб имаше Брад, та правеше каквото си поиска, даже сваляше и любовницата на шефа? Защото беше ясно, че Брад никога няма да го уволнят.