— Радвам се, че ти харесва, Жерар — каза тя.
— Казах го просто така — отвърна папагалът.
— Искаш да кажеш, че не ти харесва?
— Искам да кажа, че го казах просто така. — Добре.
— Просто отбелязах, — Добре де. Разбрах.
Гейл веднага описа разговора в дневника на папагала. Речта му можеше да се окаже от изключително значение. Една от целите на тренсгенетичния експеримент беше да се види до каква степен учените могат да повлияят на интелигентното поведение при животните. Приматите бяха на практика недостъпни — твърде много правила и ограничения имаше за използването им в научни експерименти, — но хората не бяха толкова чувствителни на тема папагали. Нямаше етични комисии, които да следят за експериментите с тези умни птици. Точно по тази причина лаборатория „Гролие“ работеше с африкански сиви папагали.
Едно от нещата, за които следяха, бяха доказателства за себевъзприемане в речта на папагалите. Те отдавна бяха известни с тази си способност — безпогрешно разпознаваха самите себе си в огледало. Но речта беше нещо различно. Папгаалите рядко използваха първо лице единствено число, когато говореха за себе си. Обикновено използваха това лично местоимение или съответната глаголна форма, за да цитират чужди думи.
Въпросът беше дали трансгенетичният папагал ще започне да използва редовно първо лице единствено число, когато говори от свое име. И на Гейл Бонд й се струваше, че Жерар току-що беше направил точно това.
Добро начало.
Съпругът й Ричард не прояви особен интерес към новия член на домакинството. Сви рамене и каза: „Само не очаквай аз да му чистя клетката“. Гейл го успокои, че няма такова намерение. Синът й беше много по-ентусиазиран. Евън вед нага се заигра с папагала, слагаше го на пръста си, а по-късно и на рамото си. Стана така, че именно Евън прекарваше най-много време с птицата, привърза се към нея и постоянно я държеше на рамото си.
А явно прибягваше и до помощта й.
Гейл сложи камерата на триножник, нагласи настройките и започна да снима. Някои сиви папагали можеха да броят, имаше дори твърдения, че са в състояние да разберат в някаква степен концепцията за нулата. Но досега никой не беше докладвал за папагал, който може да смята.
Жерар беше единствен по рода си.
Беше й много трудно да прикрие вълнението си.
— Жерар — започна тя с най-спокойния си тон, — ще ти покажа една картинка и искам да ми кажеш какво пише на нея. — Показа му лист от домашното на сина си, като го прегъна така, че да се вижда само една от задачите. Отговора прикри с палец.
— Това вече го правих.
— Но какво пише? — попита Гейл и посочи задачата. Петнайсет минус седем.
— Трябва първо да го кажеш.
— Можеш ли да погледнеш този лист и да ми кажеш вора? — попита тя.
— Първо трябва да го кажеш — повтори Жерар. Подскачаше от крак на крак върху стойката си, което беше знак за раздразнение. Току поглеждаше към камерата. Не обичаше да го поставят в неудобно положение.
— Тук пише „петнайсет минус седем“ — каза Гейл.
— Осем — веднага отговори папагалът.
Гейл устоя на изкушението да се обърне към камерата и да се разкрещи от радост. Вместо това обърна страницата и му показа друг пример.
— Така. Колко прави двайсет и три минус девет?
— Четиринайсет.
— Браво. А сега…
— Ти ми обеща — каза Жерар.
— Обещала съм ти?
— Да, обеща ми — каза птицата. — Знаеш какво…
Говореше за банята си.
— След малко — каза тя. — А сега…
— Ти ми обеща. — Това прозвуча нацупено. — Искам си банята.
— Жерар, ще ти покажа още една задача. Кажи, колко прави двайсет и девет минус осем.
— Надявам се, че гледат — каза той със странен глас. — Ще видят. Ще видят, ще разберат и ще кажат: „Та ние и на мравката път правим“.
— Жерар. Моля те, внимавай. Колко прави двайсет и девет минус осем?
Жерар отвори човката си. На вратата се звънна. Гейл беше достатъчно близо до птицата, за да разбере, че Жерар е из-дал звука. Имитираше съвършено всякакви звуци — звънци, телефонни сигнали, сифона в тоалетната.
— Жерар, моля те…
Звук на стъпки. Прещракване и изскърцване на отваряща се входна врата.
— Изглеждаш добре, бебчо, липсваше ми — каза Жерар, имитираше гласа на съпруга й.
— Жерар… — започна тя.
А после женски глас: