— О, Ричард, толкова време мина…
Тишина. Звуци от целуване.
Гейл застина, вперила поглед в папагала. Той продължи, човката му едва помръдваше. Беше като касетофон.
Женският глас:
— Сами ли сме?
— Да — каза съпругът й. — Детето се прибира чак в три.
— А… нали знаеш?
— Гейл е на конференция в Женева.
— О, значи имаме цял ден. О, Господи…
Още целувки.
Звук от стъпки на двама души. През стаята.
Съпругът й:
— Нещо за пиене?
— Може би по-късно, бебчо. В момента искам само теб.
Гейл се обърна и изключи камерата.
Жерар каза:
— Сега ще ме изкъпеш ли?
Тя го изгледа ядосано.
Вратата на спалнята се затръшна.
Проскърцаха пружините на леглото. Женски смях. Още скърцащи пружини.
— Престани, Жерар — каза Гейл.
— Реших, че ще искаш да знаеш — каза той.
— Мразя я тая шибана птица — каза съпругът й по-късно същата вечер. Бяха в спалнята.
— Не е в това въпросът — каза тя. — Можеш да правиш каквото си искаш, Ричард. Но не в моя дом. И не в нашето легло. — Вече беше сменила чаршафите, но дори и така искаше да седне на леглото. Нито да се приближи до него всъщност. Стоеше в другия край на стаята, до прозореца. Отвън парижкият трафик не стихваше.
— Беше само веднъж — каза той.
Гейл мразеше Ричард да я лъже.
— Когато съм била в Женева — каза тя. — Да питам ли Жерар дали се е случвало и друг път?
— Не. Не намесвай птицата в това.
— Не е било само един път — каза тя.
— Какво искаш да кажа, Гейл. Че съжалявам? Да, съжалявам.
— Нищо не искам да кажеш. Искам повече да не го правиш. Искам шибаните ти любовници да не припарват в тази къща.
— Добре. Хубаво. Обещавам. Сега може ли да сменим темата?
— Да — каза тя. — Можем да я сменим.
— Мразя я тая шибана птица. Тя излезе от стаята.
— Ако го докоснеш — каза на излизане, — ще те убия.
— Къде отиваш?
— Излизам.
Видя се с Йоши Томизу в неговия апартамент. Бяха започнали връзката си предната година и я бяха подновили в Женева. Йоши имаше жена и дете в Токио и щеше да се връща там през есента. Така че тяхното беше само приятелство с екстри.
— Напрегната си — каза той, докато я галеше по гърба. Ръцете му бяха вълшебни. — С Ричард ли се скара?
— Не съвсем. Малко. — Лунната светлина се лееше през прозореца, изненадващо силна.
— Тогава какво има? — попита Йоши.
— Тревожа се за Жерар.
— Защо?
— Ричард го мрази. Наистина го мрази.
— О, няма да му направи нищо. Птицата е изключително ценна.
— Там е работата, че може и да му направи — каза тя и седна в леглото. — Май е по-добре да се прибирам.
Йоши сви рамене.
— Щом смяташ…
— Съжалявам — каза тя.
Той я целуна леко.
— Постъпи както смяташ за наи-дооре.
Гейл въздъхна.
— Прав си. Държа се глупаво. — Пъхна се под завивката Кажи ми, че се държа глупаво. Моля те.
33.
Брад Гордън изключи телевизора и извика:
— Отворено е. Влизай.
Беше по обед. Брад се излежаваше в апартамента си на третия етаж в Шърман Оукс, гледаше мач и чакаше да му донесат поръчаната по телефона пица. Но за негова изненада в апартамента му влезе най-красивата жена, която беше виждал. Излъчваше елегантност на вълни — около трийсетгодишна, висока, стройна, с европейски дрехи, не твърде високи токчета. Секси, но не разюздана. Брад се наведе напред във фотьойла и прокара длан по брадичката си. Тази сутрин не се беше бръснал и вече си личеше.
— Извинете — каза той. — Не очаквах гости…
— Праща ме вуйчо ви — каза жената и тръгна право към него. Той побърза да стане. — Казвам се Мария Гонзалес. — Имаше лек акцент, но не приличаше на испански. По-скоро на немски. — Работя за фирмата, която се грижи за инвестициите на вуйчо ви — каза тя и се ръкува с него.
Брад кимна и долови уханието на лекия й парфюм. Не се изненада, че жената работи за вуйчо му Джак — старецът се обграждаше с красиви и високо компетентни бизнесдами. Каза:
— Какво мога да направя за вас?
— За мен — нищо — спокойно отговори тя, като се оглеждаше за място, където да седне. Накрая реши да остане права. — Но можете да направите нещо за вуйчо си.
— О, за него винаги.