— Здравей, Дейв — каза Ровак.
— Здравей — каза шимпанзето. Гласът му беше гъгнив. Маймуната се обърна към Хенри. — Ти моята майка ли си?
Хенри Кендал не можа да пророни и дума. Челюстите му се движеха, но гласът му беше изчезнал някъде.
— Да, точно така, Дейв — каза Ровак, после се обърна към Кендал. — Казва се Дейв.
Шимпанзето зяпаше Хенри. Просто го гледаше мълчаливо, седнало в клетката и хванало с ръце пръстите на краката си.
— Знам, че е шокиращо — каза Ровак. — Представи си как реагираха моите хора, когато се разбра. Ветеринарят едва не припаднал. Никой не подозираше, че Дейв е различен. Дойде ни като гръм от ясно небе. Тестът му за сиалова киселина излязъл отрицателен. Повторили го, защото решили, че е станала грешка. Но не е било грешка. А после, преди три месеца, започна да говори.
Хенри въздъхна.
— При това говори добре — продължи Ровак. — Е, има известни затруднения с глаголните времена. Но никой не го е обучавал, имай предвид. Истината е, че го държим далеч от всички тук. Искаш ли да го пусна?
Кендал се поколеба.
— Той, ъъ… — Понякога шимпанзетата ставаха агресивни и дори малките можеха да са опасни.
— О, не се тревожи, много е кротък. Все пак не е шимпанзе, нали така? — каза Ровак и отвори клетката. — Хайде, Дейв, излез.
Дейв излезе колебливо, като човек, когото са освободили от затвора, Сякаш го беше страх да излезе от клетката си. Вдигна очи към Хенри.
— С теб ли ще живея?
— Не знам — каза Хенри.
— Клетката не ми харесва.
Посегна и хвана Хенри за ръката.
— Може ли да си поиграем?
Отидоха в голямата стая с играчките. Водеше Дейв.
— Това често ли го правите? — попита Хенри.
— Да. Пускаме го по за един час всеки ден. Най-често ветеринарят. Понякога и аз.
Дейв отиде при играчките и започна да ги подрежда в различни форми. Кръг, после квадрат.
— Радвам се, че дойде да го видиш — каза Ровак. — Според мен товае важно.
— Какво ще стане с него?
— А ти как мислиш? Цялата тази работа е повече от незаконна. Трансвидов висш примат? Знаеш, че Хитлер е правил опити да кръстоса човек с шимпанзе. Сталин също. Може да се каже, че те са основоположниците. Така че, какво, Хитлер, Сталин и след тях американски учен от НЗИ? Няма начин, приятелю.
— И тогава какво ще…
— Става дума за неразрешен експеримент. Трябва да бъде преустановен.
— Шегуваш ли се?
— Тук е Вашингтон — каза Ровак, — а пред очите ти е политическа бомба със закъснител. Сегашната администрация вече съкрати максимално бюджета на НЗИ. Ако се разчуе за това, ще го съкратят на една десета.
— Но това животно е изключително — каза Хенри.
— Но не е разрешено. Това е единственото важно в случая. — Ровак поклати глава. — Не ставай сантиментален. Имаме трансгенетичен експеримент, извършен без разрешение, а законът е категоричен, че всеки неодобрен от борда експеримент следва да бъде прекратен без никакви изключения.
— Как ще го…
— Система с морфин. Няма да усети нищо — каза Ровак. — Не се притеснявай. След като изгорим тялото, няма да остане никаква следа, че това се е случило изобщо. — Кимна към Дейв. — Защо не си поиграеш малко с него? Ще му хареса. Нашата компания му е омръзнала.
Играха на импровизирана дама с детски кубчета. Хенри обърна внимание на детайлите — ръцете на Дейв, с пропорции като на човешка ръка; краката му, които бяха хватателни като при шимпанзетата; очите му, със сини петънца в ирисите; усмивката му, която не беше нито съвсем човешка нито съвсем маймунска.
— Забавно е — каза Дейв.
— Забавно ти е, защото печелиш. — Хенри не беше схванал съвсем правилата, но реши, че трябва да остави Дейв да победи. Така беше правил със своите деца.
И изведнъж си помисли: „Дейв също е мое дете“.
Знаеше, че не разсъждава ясно. Действаше по инстинкт. Даде си сметка, че си отваря очите на четири, докато връщаха Дейв в клетката му, как точно се активираше цифровата ключалка, как точно…
— Нека още веднъж му стисна ръката — каза той. — Отвори, моля те.