Тайната на изкуството беше в чувствата. За това какво е да живееш в този материалистичен свят с неговия безвкусен лукс, фалшиви обещания и дълбоки разочарования. Точно това им куцаше на съвременните хора — че бяха загърбили чувствата си.
Целта на изкуството беше да вдъхне живот на истинските чувства. Да хвърли хората в шок и ужас и така да им отвори очите. Точно затова толкова много млади творци използваха генни техники и жив материал, за да създават изкуство. Мокро изкуство, така го наричаха. Тъканно изкусство. Много творци работеха на пълно работно време в научни лаборатории и изкуството, което създаваха в резултат на това научно по своя характер. Един такъв творец беше отгледал пържоли в петриево блюдо и после ги изяде публично като един вид пърформанс. (Говореше се, че били ужасни на вкус. Но пък едва ли можеше да се очаква друго, все пак са били генно модифицирани. Ужас.) Друг творец, във Франция, беше създал светещо зайче, като въвел в генотипа му луминесцентни гени от светулка или нещо такова. Други творци бяха променяли цвета на козината на разни животни, имаше и едно сладко паленце с таралежови бодли на главата.
Тези творби на изкуството предизвикваха силни чувства. Мнозина реагираха с отвращение. Но така и трябва да бъде, мислеше си Сангър. Трябваше да изпитват същото отвращение, което той беше изпитал, когато ягуарът уби костенурката на плажа в Коста Рика. Онова ужасно извращение на на природата, онази отблъскваща жестокост, която той не можеше да прогони от мислите си.
А това, разбира се, беше основание за създаване на изкуство.
Не изкуство за самото изкуство. По-скоро изкуство в името на света, изкуство, което да помогне на околната среда. Това беше целта на Марк Сангър и той се зае да я осъществи.
Уважаван лекар от Лонг Бийч беше арестуван за незаконна продажба на органи, извадени от телата на мъртъвци в болница „Лонг Бийч Мемориъл“. Д-р Мартин Робъртс, главен администратор на па-толабораторията, където се извършват аутопсиите в болницата, беше обвинен по сто четиридесет и три случая на незаконно придобити телесни части от трупове и за продажбата им на тъканни банки.
Районният прокурор на Лонг Бийч Барбара Бейтс заяви: „Материалите по това обвинение приличат на евтин филм на ужасите“. В обвинението си Бейтс твърди също, че доктор Робъртс е фалши-фицирал смъртни актове, подправял е лабораторни резултати и е за-говорничил с местни погребални бюра и гробищни паркове, за да прикрие престъпленията си.
Този случай е само последният епизод на една пандемия с национални мащаби, пандемия от организирани съвременни крадци на трупове. Сред другите по-известни случаи са този с д-р Мастромарино, придобил популярност като „Д-р Майк“, зъболекар-милионер от Бруклин, Ню Йорк, който в рамките на петгодишен период откраднал органи от хиляди трупове, включително и кости от деветдесет и пет годишната Алистър Кук; биомедицинска фирма от Ню Джърси, която препродавала телесните часта откраднати от Мастромарино, на тъканни банки из целите Съединени щати; крематориум в Сан Диего, обвинен в кражба на телесни части от поверени му трупове; друг в Лейк Елсинор, Калифорния, където телесни части били държани в огромни фризери, преди да бъдат продадени; както и Медицинският център на Калифорнийския университет в Лос Анжелис, където петстотин трупа били нарязани и продадени за $700000, част от тях на фирмата „Джонсън и Джонсън“.
„Проблемът е глобален — каза районен прокурор Бейтс. — Случаи на тъканни кражби са регистрирани в Англия, Канада, Австралия, Русия, Германия и Франция. Смятаме, че подобни кражби вече са практика навсякъде по света и пациентите са силно разтревожени“ — добави Бейтс. Доктор Робъртс пледира невинен по всички обвинения във Върховния съд и беше освободен срещу гаранция от един милион долара. Бяха повдигнати обвинения и срещу други четирима служите на болница „Лонг Бийч Мемориъл“, сред които Мерили Хънтър, ръководител на генетичната лаборатория.