— Да, би могло.
— Защо? — попита Адам. — Ти знаеш ли нещо?
— Аз ли? Не.
— И просто така реши, че трябва да обядваме заедно, и то точно днес? Спешно, не можело да изчака?
— Просто не те бях виждал от известно време, това е.
— Стига глупости, Джош — каза той. — Никога не си можел да лъжеш.
Джош въздъхна.
— Адам — каза той, — мисля, че трябва да си направиш някои изследвания.
— За какво?
— Костна плътност, белодробен капацитет. И магнитен резонанс.
— Защо? За какво са тези изследвания? — Гледаше Джош право в очите. — За остаряване?
— Да.
— Остарявам твърде бързо? Заради онзи спрей ли?
— Точно това трябва да разберем — каза Джош. — Искам да се обадим на Ърни. — Ърни Лорънс беше семейният лекар.
— Добре, обади му се.
40.
На среща за обяд с конгресмени във Вашингтон Уилям Гарфийлд, преподавател в университета на Минесота, каза:
— Каквото и друго да сте чули, никой досега не е доказал, че един-единствен ген обуславя сам по себе си дадена черта на човешкото поведение. Някои от колегите ми смятат, че след време може и да се докажат подобни връзки. Други не вярват, че това ще се случи някога, защото взаимодействието между гените и околната среда е прекалено сложно. Ежедневно четем във вестниците за нови гени за това или за онова, но нито една от тези „новини“ не се е потвърдила впоследствие.
— Не знам — каза помощникът на сенатор Уилсън. — Ами гей-генът, онзи, дето те прави гей?
— Чисто статистическа връзка. А не причинно следствена. Няма такъв ген, който да обуславя сексуалната ориентация.
— Ами генът за склонност към насилие?
— Последващите изследвания не го потвърдиха.
— Съобщено беше за ген на съня…
— При плъхове.
— Генът за алкохолизъм?
— И там нищо не излезе.
— Ами генът, който причинява диабет?
— Досега сме идентифицирали деветдесет и шест гена, които са свързани с диабета — отговори Гарфийлд. — И несъмнено ще открием още.
Последва изумена тишина. Накрая друг помощник каза:
— Щом нито един ген не обуславя поведението, за каво е целият този шум?
Гарфийлд сви рамене.
— Наречете го градска легенда, ако искате. Или медиен мит. Вината донякъде е и в достъпността на научната информация. Обществеността знае доста по тези въпроси, но не достатъчно, и определено вярва, че гените са отговорни за поведението. А и звучи логично, като си помисли човек. В действителност обаче дори цветът на косата и ръстът не се определят единствено от гените. А състояния като алкохолизма още по-малко.
— Чакайте малко. Ръстът не е генетично обусловен?
— За индивидите — да. Ако сте по-висок от приятелчето си, причината най-вероятно е в това, че родителите ви са по-високи. Но за населението като цяло ръстът е функция на околната среда. През последните петдесет години европейците са пораствали с по два сантиметра и половина за всяко десетилетие. Същото важи и за японците. Подобна промяна е твърде бърза, за да се дължи на гените. Причинена е изцяло от промените в околната среда — по-добри родителски грижи, по-добро хранене, здравеопазване и така нататък. Между другото, американците не са пораснали и със сантиметър за споменатия период. Дори са станали мъничко по-ниски, навярно заради лоши родителски грижи и още чо-лошия си начин на хранене, предимно с ерзац храни като хамбургери и чипсове. Важно е да се разбере, че действителната взаимовръзка между гените и околната среда е много сложна. Учените все още не са наясно как точно работят гените. И дори по-лошо, още не могат да постигнат единодушие относно какво точно представлява генът.
— Я пак?
— Учените — заобяснява Гарфийлд — не са достигнали до дефиниция на гена, която да удовлетворява всички. Съществуват четири или пет такива дефиниции.
— Мислех, че генът е част от генома — каза някой. — Предица от базови двойки, АТГЦ, аденин, тимин, гуанин, цитозин, всяка от които кодира информацията за определен протеин.
— Това е една от дефинициите — каза Гарфийлд. — Но е неточна. Защото една-единствена поредица АТГЦ може да кодира информацията на множество протеини. Някои участъци на кода са принципно ключове, които включват или изключват други секции. Някои участъци са в състояние на летаргия, докато не ги активира специфичен стимул от околната среда. Други участъци са активни само през определен период на развитието и повече никога не се активират. Трети се включват и изключват непрекъснато по време на живота на индивида. Както казах, сложничко е.