Някой вдигна ръка — беше от помощниците на сенатор Мууни, който получаваше значителни дарения от фармацевтични компании.
— Ако правилно съм разбрал, вашето мнение се споделя от малцина. Повечето учени не биха се съгласили с вашата гледна точка за гените.
— Всъщност повечето учени са на същото мнение — възрази Гарфийлд. — И то съвсем основателно.
Когато човешкият геном беше декодиран, учените с потрес установиха, че в него се съдържат само около трийсети пет хиляди гена. Бяха очаквали много повече. В края на краищата един прост земен червей имаше двайсет хиляди гена. Откритието означаваше, че разликата между човешкото същество и червея е само в петнайсет хиляди гена. Как при това положение, можеха да се обяснят огромните разлики в устройството на двата вида?
Този проблем изчезна, когато учените започнаха да изследват взаимодействията между гените. Например един ген можеше да създаде протеин, а друг ген да създаде ензим, който отрязваше част от протеина и така го променяше. Някои гени съдържаха множество кодиращи секвениии (поредици АТГЦ), разделени от участъци безсмислен код. Такъв ген можеше да използва всяка от множеството си секвенции, за да създаде протеин. Някои гени се активираха само ако преди това бъдат активирани няколко други гена или когато настъпеше набор от промени в околната среда. Това означачаваше, че гените са много по възприемчиви на промени в околната среда, както вътре, така и извън човешкото същесво, отколкото се предполагаше дотогава. А фактът, че гените влизаха и във взаимодействие помежду си, означаваше, че са възможни милиарди вторични комбинации.
— Не е изненадващо — каза Гарфийлд, — че учените се насочват към онова, което ние наричаме „епигенетични изсвания“, изследванията, чиято цел е да определят как точно гените си взаимодействат с околната среда, за да създадат конкретния индивид. Тази област на познанието е изключително активна през последните години. — И започна да обяснява в по-големи подробности.
Един след друг помощниците на конгресмените довършиха обяда си и станаха да си ходят. Останаха само шепа, а и от тях повечето проверяваха съобщенията на мобилните си телефони.
Генетичните мутации за цвят на косата сочат, че първите блондини са били неандерталците, а не хомо сапиенс. Генът за руса коса се е появил през Вюрмския ледников период навярно в отговор на по-слабото слънцегреене. Генът се разпространил сред неандерталците, повечето от които били руси, твърдят учени.
„Мозъците на неандерталците са били с една пета по-големи от нашите. Те са били по-високи и по-силни. Със сигурност са били и по-умни“ — казва Марко Свабо от Института по генетика в Хелзинки. „В интерес на истината, няма съмнение, че съвременният човек е одомашена версия на неандерталеца, така както съвременното куче е одомашена версия на по-силния и по-интелигентен вълк. Съвременният човек е второкачествено същество. Неандерталците са ни превъзхождали интелектуално, били са и по-симпатични на външен вид. С руса коса, високи скули и изразени черти на лицето, те са били раса от топмодели“.
„Хомо сапиенс — по-кльощави и по-грозни от неандерталците — съвсем естествено са били привлечени от красотата, силата и интелигентността на блондините. Явно сред неандерталските жени е имало и такива, които са съжалили дребните и невзрачни кроманьонци и са се чифтосали с тях. Толкова по добре за нас. Имаме късмет, че носим гени от русите неандерталци, която са предотвратили окончателното ни оглупяване. Макар че и така демонстрираме щедри количества глупост“. Г-н Свабо добави, че митът за глупостта на блондинките бил „предразсъдък на тъмнокосите, чиято цел е да отклони вниманието от истинския проблем на света, а именно недостатъците на брюнетите“. Добави също: „Направете списък на най-глупавите хора в историята. Ще установите, че всички те са с тъмна коса“.
Д-р Евард Нилсон, говорител на института в Марбург, Германия, където беше проучен целият неандерталски геном, каза, че теорияга за блондините е интересна. Нилсон добави: „Съпругата ми е блондинка и аз винаги правя каквото тя ми каже; децата ни сущо са руси и са доста интелигентни. Така че съм склонен да се сългася донякъде с тази теория“.