— Не. Очаквах подкрепа от организациите детето, но те странно защо си мълчат. Никакви изявле пресата от тяхна страна.
— И това те шокира, знам — каза той. — Но не забравяй, че онзи изрод има политически връзки. Успех, Лекси.
— Чао, татко.
Тя затвори. Сравнителният ДНК анализ трябваше да е готов днес, но резултатите още не бяха пристигнали. Количеството на взетите проби беше малко и тя се тревожеше какво ще покажат.
46.
Осветлението в луксозната зала за презентации в „Селат, Ани и Кос“, уважаваната лондонска рекламна агенция, плавно намаля. На екрана се виждаше американски търговски център, коли летяха по шосето пред него, подминаваха на висока скорост гората от рекламни пана. Гавин Кос от опит знаеше, че тази картинка постига незабавен ефект. Всичко, което осмиваше Щатите, действаше безотказно.
— Американският бизнес харчи повече за реклама от всяка друга страна в света — каза Кос. — Нямат друг избор, разбира се, като се има предвид качеството на американските стоки…
Откъм затъмнената зала се чуха хихикания.
— Както и интелигентността на американците…
Лек смях.
— Както писаха в един наш вестник неотдавна, повечето американци не могат да открият собствените си задници и с две ръце.
Нескрит смях. Вече ги печелеше на своя страна.
— Груб, безкултурен народ, който затъва все по-дълбоко в дългове, но не престава да се тупа окуражително по гърба. — Това би трябвало да стигне, реши той и смени тона: — Но аз искам да привлека вниманието ви към друго, към самото количество на търговските послания, виждате ги на екрана, наредени в редица покрай шосето. А във всеки автомобил, който минава покрай тях, гърми радио, което на свой ред бълва търговски послания. Изчислено е, че американците изслушват средно три хиляди рекламни послания дневно — макар че дали ги чуват е друг въпрос. Психолозите са на мнение, че самото количество на посланията се превръща в нещо като анестезия, упойка, която с времето води до невъзприемчивост към тях. В едно пренаситено медийно пространстрво всички послания губят силата си.
На екрана се появиха други образи, на Таймс Скуер нощем, после на Шинюку в Токио, накрая на Пикадили в Лондон.
— Днес пренасищането е глобален феномен. Огромни послания, включително широкоекранно видео, се появяват по площади, покрай шосета и магистрали, в станциите на метрото, на железопътните гари. Слагаме видеоекрани на ключови точки в търговските центрове. В тоалетните. В чакалмоте, баровете и ресторантите. В терминалите на летищата и в самите самолети. Превзели сме и личното пространство. Логота, търговски марки и слогани се появяват върху обикновени предмети — от ножове и посуда до компютри. Появяват се върху всичките ни вещи. Потребителите ги носят по дрехите си, на ръчните си чанти, обувките, бижутата. Всъщност истинска рядкост е човек да се появи на публично място без тях. Ако преди трийсет години някой беше предрекъл, че цялото население на Земята ще се превърне в ходещи рекламни табла, идеята би се възприела като фантасмагория. Но вече е факт. И резултатът е пълно пресищане откъм образи, сензорно изтощение и в крайна сметка — слаби резултати. Какво ни остава? Как да направим крачката към новата технологична ера? Отговорът може и да звучи еретично, но е единственият възможен. Ето го.
Образът на екрана се смени драматично, градските пейзажи изчезнаха, заменени от гора. Огромни дървета, издигащи се към небето, засенчващи земята отдолу. После снежен планински връх. Тропически остров, пясъчен плаж, кристална вода, палми. И накрая подводен риф, рибки, които плуваха между корали и сюнгери.
— Светът на природата — каза Кос — е останал встрани от рекламирането. Светът на природата тепърва ще се опитомява. Ще се колонизира от търговията. Засега той все още е девствен.
Откъм тъмната зала се чу глас:
— Не е ли точно това идеята?
— Според конвенционалната мъдрост — да. Но конвенционалната мъдрост по правило е старомодна. Защото докато стане конвенционална — тоест възприета от всички, — светът вече се е придвижил нататък. Конвенционалната мъдрост е останка от миналото. По принцип, както и в този конкретен случай.
На екрана подводната сцена изведнъж се сдоби с търговски марки. Клонките на близкия корал рекламираха кампанията за чиста енергия на „Бритиш Петролиъм“. Появи се пасаж от малки рибки, всяка с надпис „VODAFONE, VODAFONE“. Ленива акула с дъгообразен надпис „CADBURY“ над зъбатата си паст. Риба-балон с черен надпис „LLOYDS TSB GROUP“ плуваше над плавните извивки на корал, където в оранжево се кипреха множество надписи „SCOTTISH POWER“. И накрая една мурена подаде глава от дупката си, На зеленикава й кожа пишеше: „MARKS & SPENCER“.