— Помислете за възможностите — завърши Кос.
Публиката беше стъписана — не беше и очаквал друго. Време беше да ги натисне още малко.
Следващият диапозитив показваше пустинен пейзаж със зъбци от червена скала, проточили върховете си към опръскано с облачета синьо небе. След миг облаците се сляха в по-голям и плътен облак, който увисна над пейзажа и изписа.
БП ОЗНАЧАВА ЧИСТА ЕНЕРГИЯ
— Тези букви — каза Кос — са високи триста метра. Намират се на близо половин километър над пейзажа. Виждат ясно с просто око и излизат добре на снимки. По залез стават още по-красиви. — Образът се промени. — Ето, сега виждате как изглеждат, когато слънцето залязва — цветът им се променя от бяло в розово, после в червено и накрая в тъмносиньо. По този начин у наблюдателя остава усещането за естествен елемент в рамките на природния пейзаж.
Върна назад към първоначалния облак на дневна светлина.
— Тези букви са продукт на съюза между наночастици и генномодифицирани бактерии клостридиум перфринген. Образът на практика представлява рояк от наночастици и може да остане видим във въздуха за различен период в зависимост от условията — като при всеки облак всъщност. Може да се появи само за няколко минути. Друг път се задържа цял час. Може да се появи в множество…
На екрана пухкавите облачета се превърнаха в слоган на „Бритиш Петролиъм“, който се повтаряше сякаш до безкрай от облаче на облаче чак до хоризонта.
— Мисля, че всеки от вас е наясно с възможностите на тази нова рекламна среда. Естествената среда.
Очаквал беше спонтанни аплодисменти при последното драматично изображение, но затъмнената зала мълчеше. Вече трябваше да реагират по някакъв начин. Повтаряща се до безкрай реклама в небето? Нямаше начин да не ги развълнува.
— Но тези облаци са специален случай — каза той.
Върна се към подводния пейзаж с коралите и рибките.
— Тук — каза той — логото и рекламите се носят от самите живи същества чрез пряка генна модификация на всеки от видовете. Наричаме това геномно рекламиране. За да се покори тази нова рекламна среда, от съществено значение е да не се губи време. В туристически значимите води живеят ограничен брой видове рифни риби. Едни са по-ярки и по-пъстри и други не толкова. Има и такива, които са доста безлични. Затова ние искаме да изберем най-доброто. Освен това генните модификации изискват предварително да се патентова съответният морски обитател. Така ние ще патентоваме рибата-клоун на „Кадбъри“, еленовия корал на „Бритиш Петролиъм“, мурената на „Маркс & Спенсър“, ангелската риба на Шотландската кралска банка и плъзгащия се безшумно над всичко това гигантски скат на „Бритиш Еъруейс“.
Изкашля се да си прочисти гърлото и продължи:
— Бързината е важна, защото в най-близко бъдеще ще се озовем в силно конкурентна среда. Трябва да побързаме, ако искаме рибата-клоун на „Кадбъри“ да плува из туристическите рифове, иначе току-виж я патентовали от „Хърши“ или „Макдоналдс“. Трябва ни и морски обитател, който е силен и жизнен, защото в естествената среда рибата-клоун на „Кадбъри“ ще се конкурира с обикновените риби-клоун и с малко късмет ще триумфира над тях. Колкото по-успешна е нашата патентована риба, толкова повече хора ще вият посланието й и толкова по-сигурно е, че първоначалните, лишени от послание риби постепенно ще измрат. На прага сме на ерата на Дарвиновото рекламиране! Нека най-добрата реклама победи!
Изкашляне откъм публиката.
— Гавин, ще ме прощаваш — чу се глас откъм притъмнялата зала, — но това предвещава истински природозащитнически кошмар. Имената на търговски марки върху риби? Слогани от облаци? Какво е следващото? Носорози в Африка с логото на „Ланд Роувър“? Само се опитайте да лепнете търговски марки на животински видове и всеки природозащитник по света ще ви скочи.
— Не е точно така — каза Кос, — защото идеята не е корпорациите да „лепнат“ марките си върху животински видове, Идеята е корпорациите да спонсорират видовете. Като един вид служба за благото на обществото. — Той направи кратка пауза. — Помислете си колко много музейни изложби, театрални трупи и симфонични оркестри са изцяло зависими от корпоративното спонсорство. Дори участъци от магистрали и шосета се изграждат благодарение на нечие спонсорство. Защо същият този филантропски дух да не се насочи и към естествения свят — който със сигурност ще извлече от това повече полза от магистралите ни, да речем? Застрашените видове ще бъдат спонсорирани с предимство. Корпорациите могат да заложат реномето си, ангажирайки се с оцеляването на животински видове, така както навремето заложиха реномето си, ангажирайки се със скучни телевизионни предавания. Същото е и с видовете, които не са застрашени от изчезване. Всичките риби в морето. Говорим за величава ера на корпоративна филантропия — в глобален мащаб.