— Добре. Значи десет кубични сантиметра. — Горевич извади една стреличка от кутията, провери нивото и я мушна в магазина. После още една. И още една. Затвори с щракване магазина и каза на Хагар: — Кога го видя за последно?
— Преди десет дни.
— Къде?
— Недалеч оттук.
— Често ли идва? Някъде наблизо ли живее?
— Така изглежда.
Горевич погледна през телескопичния обектив. Завъртя в дъга пушката, вдигна я към небето, после я сведе. Остана доволен и я остави.
— Да не прекалите с дозата?
— Нямай грижа — каза Горевич.
— Освен това, ако е високо в клоните, не можете да стреляте, защото…
— Казах, нямай грижа. — Горевич го погледна. — Знам какво правя. Дозата е само колкото да го замае. Сам ще си слезе, преди да е изгубил съзнание. Може да се наложи да го проследим на известно разстояние по земята.
— Правили сте го и преди?
Горевич кимна.
— С орангутани?
— С шимпанзета.
— Шимпанзетата са различни.
— Да бе. — Последното прозвуча саркастично.
Потънаха в напрегнато мълчание. Горевич извади видеокамера и триножник. После и далекообхватен микрофон с чиния с диаметър трийсетина сантиметра, който прикрепи на стойка над камерата. Получи се тромаво на вид устройство, но иначе изглеждаше ефективно, помисли си Хагар.
Горевич клекна и се загледа в джунглата. Слушаха дъжда и чакаха.
През последните няколко седмици говорещият орангутан постепенно беше изчезнал от полезрението на медиите. Историята беше отшумяла, както отшумяваха всички подобни истории с недоказана достоверност — за арканзаския кълвач, който никой така и не откри; за двуметровата конгоанска маймуна, която така и никой не успя да снима въпреки упоритите твърдения на местните за съществуването й; за гигантския прилеп с четириметров размах на крилете, който уж бил забелязан в джунглите на Нова Гвинея.
За самия Горевич отслабващият интерес към орангутана беше добре дошъл. Защото когато маймуната най-после бъдеше открита, медийното внимание щеше да бъде десетократно по-голямо.
Още повече че плановете на Горевич не се изчерпваха само с документирането на говорещата маймуна. Горевич възнамеряваше да я улови жива.
Вдигна догоре ципа на якето си под кроткия дъжд и зачака.
Беше късно следобед и започваше да се стъмва. Горевич се беше унесъл в дрямка, когато чу нечий нисък дрезгав глас:
— Alors. Меrde.
Отвори рязко очи и погледна Хагар. Хагар кимна.
— Alors. Comment ca va?
Горевич бавно се огледа.
— Merde. Espese de con. — Беше звук в долните регистри, гърлен, като на пиянде в бар. — Fungele a usted.
Горевич включи камерата. Не можеше да определи откъде идва гласът, но можеше поне да го запише. Завъртя обектива в бавна дъга, като следеше показанията за сила на звука. Микрофонът имаше тесен обхват и благодарение на това той успя да определи, че гласът идва от… от юг.
Вляво от него. Насочи обектива натам и приближи образа. Нищо особено не се виждаше. Джунглата притъмняваше бързо.
Хагар стоеше неподвижно и само наблюдаваше.
Чу се пукот на клони и Горевич зърна тъмна сянка, обективът я улови за част от секундата. Той вдигна очи и я видя да се катери все по-високо и по-високо, залюляваше се от клон на лкон тъмния балдахин над главата му. Само за мига орангутанът се покатери на двайсетина метра над тях.
— Gods vloek het. Задник wijkje. Vloek.
Горевич свали камерата от триножника и се опита да заснеме животното. Много беше тъмно. Така нямаше да стане. Превключи на нощно виждане. Уви, само зеленикави ивици — маймуната ту потъваше в листака, ту се появяваше за миг, всичко това твърде бързо. Придвижваше се странично и по вертикала.
— Vloek het. Тапо копиле.
— Ама че мръсна уста има този. — Но гласът бързо заглъхваше.
Горевич разбра, че трябва да вземе решение, при това бързо. Остави камерата и посегна за пушката. Вдигна я на рамо и погледна през телескопичния мерник. Нощно виждане каквото използваха в армията, яркозелено, много ясно. Видя маймуната, видя ярките бели точици на очите й…
— Не! — опита се да го спре Хагар.
Орангутанът скочи към друго дърво и за миг увисна във въздуха.
Горевич стреля.
Чу се съскане на газ и тъп удар, когато стреличката прелетя през листака.
— Изпуснах го. — Вдигна отново пушката.
— Недейте…
— Млъквай. — Горевич се прицели и стреля.