— Да.
— Обещаваш ли?
— Да.
— Добре. Имам нужда от тишина, за да разбера къде сме.
— Не знам защо така те обичам, след всичко, което…
— Опитай се да ми помогнеш, Жерар. Моля те. — Стан заобиколи колата и седна зад волана. Подкара. Птицата мълчеше. Километрите летяха един подир друг. После видя табела, която съобщаваше, че се намират на пет километра някакво градче — Ърп.
— Добре сте ни дошли в тъпото градче — каза Жерар.
Стан въздъхна.
Колата летеше в нощта.
— Приличаш на един човек — каза Жерар.
— Обеща нещо — каза Стан.
— Не, трябва да кажеш: „Какъв човек?“.
— Млъкни, Жерар.
— Приличаш на един човек — каза Жерар.
— Какъв човек?
— Човек, който може.
— Какво може?
— Може да ти каже за теб.
— За мен?
— За теб.
— Какво за мен?
— Че приличаш на един човек.
— Какъв човек? — попита Стан. А после се усети. — Жерар, затвори си тъпата човка или моментално ще те изхвърля от колата!
— Ауу, много си обидчив бе.
Стан си погледна часовника.
„Още един час“, помисли си. Един час и щеше да се отърве от проклетата птица.
72.
Елис седна срещу брат си Арън в кабинета му в адвокатската кантора. Прозорецът гледаше на юг към Емпайър Стейт Билдинг. Денят беше мрачен, но дори и така гледката беше великолепна.
— Да видим — започна Елис. — Говорих с онзи тип в Калифорния, Джош Уинклър.
— Ъхм.
— Той каза, че не е дал нищо на мама.
— Ъхм.
— Че в спрея имало вода.
— Е, едва ли би казал друго.
— Арън — каза Елис, — било е вода. Уинклър каза, че не би пратил истинската субстанция в друг щат. Майка му обаче настоявала и той ни пратил вода, за да изпробва плацебо ефекта.
— И ти му вярваш — каза Арън и поклати глава.
— Сигурно има документация.
— Естествено, че има — каза Арън.
— Фактури за издаване, лабораторни доклади, друга документация, която води компанията.
— Фалшифицирана — каза Арън.
— Тази документация се изисква от Агенцията за храните и лекарствата. Фалшифицирането й е престъпление.
— Както и това да раздаваш препарати за генна терапия наляво и надясно. — Арън извади някаква папка. — Какво знаеш за историята на генната терапия? Като филм на ужасите е, Елис. Началото й е през осемдесетте години на двайсети век, когато биотехнолозите се изхвърлили като чекия на мокър пясък и убили куп хора. Знае се поне за шестстотин жертви на генната терапия. Бог знае за колко не се знае нищо. И знаеш ли защо не знаем?
— Не, защо?
— Защото те твърдят — забележи, — че не са можели да докладват за смъртните случаи, понеже това било конфиденцияална информация. Умъртвяването на пациентите им било търговска тайна.
— Сериозно?
— Да не мислиш, че мога да си изсмуча такова нещо от пръстите? А след това са осъдили Държавната агенция по здравно осигуряване да заплати разноските по експеримента, убил пациентите им. Те убиват, ние плащаме. А когато случайно хванат някой университет в крачка, оттам излизат с твърдението, че не са длъжни да изискват информирано съгласие от страна на пациентите, защото са институции с нетърговска цел. Пенсилванският университет, университетът в Минесота, университетът „Дюк“ — и трите са били подвеждани под отговорност, а това са големи учебни заведения. Учените в университетите си мислят, че са над закона. Шестстотин смъртни случая!
— Не виждам какво общо има това със… — почна Елис.
— Знаеш ли как генната терапия убива хората? По най-различни начини. Тези така наречени „учени“ изобщо не знаят какво ще стане. Вкарват някакви гени на пациентите си, после тези гени активират гените на рака и хората умират от рак. Или получават тежка алергична реакция и умират. Тъпанарите изобщо не знаят какво правят. Безразсъдни са и не спазват никакви правила. Ние обаче — завърши той — ще им натрием здравата носовете.
Елис се размърда на стола.
— Ами ако Уинклър казва истината? Ако ние грешим?
— Ние не сме нарушили никакви правила — каза Арън. — Те са ги нарушили. А сега мама се разболя от Алцхаймер и те ще затънат в много дълбоки лайна.
73.
Когато Брад Гордън се сби в бар „Лудата Луси“ на Пърл Стрийт в Джаксън Хоул, Уайоминг, идеята му не беше да се озове в болницата. Онези двамата с прилепналите ризка с перлени копченца приличаха на гейчета и той сметна, че лесно ще ги набие. Нямаше как да знае, че са братя, а не любовници, и че няма да преглътнат ироничните му подмятания.
Нямаше как да знае и че по-малкият преподава карате в университета, нито че е спечелил някаква титла на турнир по бойни изкуства в Хонконг.