А явно прибягваше и до помощта й.
Гейл сложи камерата на триножник, нагласи настройките и започна да снима. Някои сиви папагали можеха да броят, имаше дори твърдения, че са в състояние да разберат в някаква степен концепцията за нулата. Но досега никой не беше докладвал за папагал, който може да смята.
Жерар беше единствен по рода си.
Беше й много трудно да прикрие вълнението си.
— Жерар — започна тя с най-спокойния си тон, — ще ти покажа една картинка и искам да ми кажеш какво пише на нея. — Показа му лист от домашното на сина си, като го прегъна така, че да се вижда само една от задачите. Отговора прикри с палец.
— Това вече го правих.
— Но какво пише? — попита Гейл и посочи задачата. Петнайсет минус седем.
— Трябва първо да го кажеш.
— Можеш ли да погледнеш този лист и да ми кажеш вора? — попита тя.
— Първо трябва да го кажеш — повтори Жерар. Подскачаше от крак на крак върху стойката си, което беше знак за раздразнение. Току поглеждаше към камерата. Не обичаше да го поставят в неудобно положение.
— Тук пише „петнайсет минус седем“ — каза Гейл.
— Осем — веднага отговори папагалът.
Гейл устоя на изкушението да се обърне към камерата и да се разкрещи от радост. Вместо това обърна страницата и му показа друг пример.
— Така. Колко прави двайсет и три минус девет?
— Четиринайсет.
— Браво. А сега…
— Ти ми обеща — каза Жерар.
— Обещала съм ти?
— Да, обеща ми — каза птицата. — Знаеш какво…
Говореше за банята си.
— След малко — каза тя. — А сега…
— Ти ми обеща. — Това прозвуча нацупено. — Искам си банята.
— Жерар, ще ти покажа още една задача. Кажи, колко прави двайсет и девет минус осем.
— Надявам се, че гледат — каза той със странен глас. — Ще видят. Ще видят, ще разберат и ще кажат: „Та ние и на мравката път правим“.
— Жерар. Моля те, внимавай. Колко прави двайсет и девет минус осем?
Жерар отвори човката си. На вратата се звънна. Гейл беше достатъчно близо до птицата, за да разбере, че Жерар е из-дал звука. Имитираше съвършено всякакви звуци — звънци, телефонни сигнали, сифона в тоалетната.
— Жерар, моля те…
Звук на стъпки. Прещракване и изскърцване на отваряща се входна врата.
— Изглеждаш добре, бебчо, липсваше ми — каза Жерар, имитираше гласа на съпруга й.
— Жерар… — започна тя.
А после женски глас:
— О, Ричард, толкова време мина…
Тишина. Звуци от целуване.
Гейл застина, вперила поглед в папагала. Той продължи, човката му едва помръдваше. Беше като касетофон.
Женският глас:
— Сами ли сме?
— Да — каза съпругът й. — Детето се прибира чак в три.
— А… нали знаеш?
— Гейл е на конференция в Женева.
— О, значи имаме цял ден. О, Господи…
Още целувки.
Звук от стъпки на двама души. През стаята.
Съпругът й:
— Нещо за пиене?
— Може би по-късно, бебчо. В момента искам само теб.
Гейл се обърна и изключи камерата.
Жерар каза:
— Сега ще ме изкъпеш ли?
Тя го изгледа ядосано.
Вратата на спалнята се затръшна.
Проскърцаха пружините на леглото. Женски смях. Още скърцащи пружини.
— Престани, Жерар — каза Гейл.
— Реших, че ще искаш да знаеш — каза той.
— Мразя я тая шибана птица — каза съпругът й по-късно същата вечер. Бяха в спалнята.
— Не е в това въпросът — каза тя. — Можеш да правиш каквото си искаш, Ричард. Но не в моя дом. И не в нашето легло. — Вече беше сменила чаршафите, но дори и така искаше да седне на леглото. Нито да се приближи до него всъщност. Стоеше в другия край на стаята, до прозореца. Отвън парижкият трафик не стихваше.
— Беше само веднъж — каза той.
Гейл мразеше Ричард да я лъже.
— Когато съм била в Женева — каза тя. — Да питам ли Жерар дали се е случвало и друг път?
— Не. Не намесвай птицата в това.
— Не е било само един път — каза тя.
— Какво искаш да кажа, Гейл. Че съжалявам? Да, съжалявам.
— Нищо не искам да кажеш. Искам повече да не го правиш. Искам шибаните ти любовници да не припарват в тази къща.
— Добре. Хубаво. Обещавам. Сега може ли да сменим темата?
— Да — каза тя. — Можем да я сменим.
— Мразя я тая шибана птица. Тя излезе от стаята.
— Ако го докоснеш — каза на излизане, — ще те убия.
— Къде отиваш?
— Излизам.
Видя се с Йоши Томизу в неговия апартамент. Бяха започнали връзката си предната година и я бяха подновили в Женева. Йоши имаше жена и дете в Токио и щеше да се връща там през есента. Така че тяхното беше само приятелство с екстри.