— Напрегната си — каза той, докато я галеше по гърба. Ръцете му бяха вълшебни. — С Ричард ли се скара?
— Не съвсем. Малко. — Лунната светлина се лееше през прозореца, изненадващо силна.
— Тогава какво има? — попита Йоши.
— Тревожа се за Жерар.
— Защо?
— Ричард го мрази. Наистина го мрази.
— О, няма да му направи нищо. Птицата е изключително ценна.
— Там е работата, че може и да му направи — каза тя и седна в леглото. — Май е по-добре да се прибирам.
Йоши сви рамене.
— Щом смяташ…
— Съжалявам — каза тя.
Той я целуна леко.
— Постъпи както смяташ за наи-дооре.
Гейл въздъхна.
— Прав си. Държа се глупаво. — Пъхна се под завивката Кажи ми, че се държа глупаво. Моля те.
33.
Брад Гордън изключи телевизора и извика:
— Отворено е. Влизай.
Беше по обед. Брад се излежаваше в апартамента си на третия етаж в Шърман Оукс, гледаше мач и чакаше да му донесат поръчаната по телефона пица. Но за негова изненада в апартамента му влезе най-красивата жена, която беше виждал. Излъчваше елегантност на вълни — около трийсетгодишна, висока, стройна, с европейски дрехи, не твърде високи токчета. Секси, но не разюздана. Брад се наведе напред във фотьойла и прокара длан по брадичката си. Тази сутрин не се беше бръснал и вече си личеше.
— Извинете — каза той. — Не очаквах гости…
— Праща ме вуйчо ви — каза жената и тръгна право към него. Той побърза да стане. — Казвам се Мария Гонзалес. — Имаше лек акцент, но не приличаше на испански. По-скоро на немски. — Работя за фирмата, която се грижи за инвестициите на вуйчо ви — каза тя и се ръкува с него.
Брад кимна и долови уханието на лекия й парфюм. Не се изненада, че жената работи за вуйчо му Джак — старецът се обграждаше с красиви и високо компетентни бизнесдами. Каза:
— Какво мога да направя за вас?
— За мен — нищо — спокойно отговори тя, като се оглеждаше за място, където да седне. Накрая реши да остане права. — Но можете да направите нещо за вуйчо си.
— О, за него винаги.
— Не е нужно да ви напомням, че вуйчо ви ви плати гаранцията и ще поеме разноските по правната ви защита. И понеже сте обвинен в секс с непълнолетна, защитата ще е [???]
— Но мен ме натопиха…
Тя вдигна ръка.
— Това не е моя работа. Въпросът е следният — вуйчо ви ви е помагал много пъти през годините. Сега той има нужда от помощта ви… дискретно.
— Вуйчо Джак има нужда от моята помощ?
— Точно така.
— Добре. Няма проблем.
— Въпросът е строго поверителен.
— Да, добре.
— Няма да го обсъждате с никого. Никога.
— Ясно. Разбрах.
— За това не бива да се разчува. Ако се изпуснете пред някого, няма да има кой да плати за адвокатската ви защита. Ще прекарате двайсет години в затвора като педофил. Знаете какво означава това.
— Да. — Той изтри ръце в панталона си. — Разбирам.
— Този път гледай да не прецакаш работата, Брад — мина на „ти“ тя.
— Добре, добре. Просто ми кажете какво иска вуйчо от мен.
— Твоята любима компания, „Биоджен“, е на път да обяви важно откритие — ген, който лекува наркотичната зависимост. Това е първата стъпка към изключително печелившпродукт и ще привлече огромно финансиране. Понастоящем вуйчо ти има значителен дял в компанията и не иска делът му да намалее процентно заради включването на нови инвеститори. Иска да ги подплаши.
— Да…
— Чрез лоша новина, свързана с „Биоджен“.
— Каква лоша новина?
— В момента — каза Мария Гонзалес — най-важният търговски продукт на „Биоджен“ е една клетъчна линия, линията „Бърнет“, която компанията купи от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Клетъчната линия произвежда цитокини, които са важни за лечението на рака.
— Да…
— Контаминацията — замърсяването — на тези клетъчни линии би било катастрофално за „Биоджен“. Тя бръкна в чантичката си и извади малко пластмасово шише от популярна марка капки за очи. Шишенцето съдържаше бистра течност. Жената отвъртя капачката и капна по една капка от течността на върха на пръстите на другата си ръка.
— Схванали?
— Да — каза той.
— По една капка на всеки пръст. И ги оставяш да засъхнат.
— Добре.
— Отиваш в „Биоджен“. Картите ти за достъп още са валидни. Проверяваш в базата данни къде се съхранява линията „Бърнет“. Складовият номер е записан тук. — И тя му подаде малко картонче, на което беше записан номерът BGOX6178990QD. — Има замразени проби и живи ин витро инкубатори. Отиваш при всяка и… просто ги докосваш.
— Просто ги докосвам? — Брад погледна шишенцето. — Какво има вътре?