— На теб няма да ти стане нищо, но клетките няма да го харесат.
— А охранителните камери? Ще ме засекат. Влизането с карта също се регистрира автоматично. Веднага ще разберат кой го е направил.
— Не и ако влезеш между един и два през нощта. Тогава системите се изключват за калибриране.
— Не се изключват.
— Напротив, изключват се. Само тази седмица.
Брад взе шишенцето и го завъртя в ръка.
— Наясно сте — каза той, — че тази клетъчна линия я държат и във външни складови помещения.
— Ти просто направи каквото иска вуйчо ти. Другото остави на него — каза жената и затвори чантичката си. — И още нещо. Не се свързвай с вуйчо си по този или друг въпрос. Той не желае да остават следи от какъвто и да било контакт с теб. Ясно?
— Ясно.
— Желая ти късмет. И ти благодаря от името на вуйчо ти. — Стисна му ръката и си тръгна.
Световната здравна организация (СЗО) днес отрече да е провеждала или публикувала какъвто и да било научен проект, предсказващ изчезването на гена за руса коса. Според говорител на ООН „СЗО няма представа кой е източникът на тази новина, но иска да подчертае, че Световната здравна организация няма мнение по въпроса за бъдещото съществуване на блондинките“. Според „Уошингтън Поуст“ репортажът на Би Би Си идва от Германия. Първоизточникът е статия отпреди две години, публикувана в немското женско списание „Алегра“, която цитира като източник антрополог от СЗО, но няма запис от интервюто с него.
Историята никога не би получила този втори шанс, казва Лен Юлер, преподавател по история на медиите от университета в Джорджтаун, ако редакторите в Би Би Си бяха направили най-елементарна проверка на фактите. Някои медийни експерти твърдят, че новинарските агенции са спрели да проверяват каквото и да било. „Ние просто публикуваме комюникетата и продължаваме нататък“, казва един репортер. Друг репортер, пожелал да запази анонимност, казва: „Нека си го кажем, историята е добра. Проверката на фактите би я запратила в трета глуха“.
По-нататъшно проучване в сайта за градски фолклор Snopes.com откри множество версии на историята за изчезващите блондинки, като най-старите са отпреди сто и петдесет години, по времето на Ейбрахам Линкълн. Във всеки от случаите твърдението е подплатено с данни за научна достоверност. Ето един типичен пример от 1906 година:
Момичето със златните коси е обречено и след шестстотин години блондинките ще са изчезнал вид. Съдбата им беше предсказана днес от майор К. Е. Удраф по време на лекция в Асоциацията за научен напредък към Колумбийския университет…
Ясно е, че блондинките няма да изчезнат, но няма да изчезнат и новинарските истории, които предсказват кончината им, след като се повтарят вече век и половина, без да са стъпили на каквато и да било научна основа, каза Лен Юлер.
34.
Съпругата на Хенри Кендал Лин си изкарваше прехраната, като създаваше уебсайтове, така че обикновено си беше вкъщи през деня. Около три следобед телефонът звънна и последва странен разговор.
— Обажда се доктор Марти Робъртс от „Лонг Бийч Мемориъл“ — каза гласът отсреща. — Хенри там ли е?
— Отиде на футболен мач — каза тя. — Нещо да му предам?
— Обаждах се в работата му, звънях и на мобилния, но не вдига. — Ако се съдеше по гласа на доктора, въпросът явно не търпеше отлагане.
— Ще се върне след час — каза Лин. — Да не би Хенри да има проблем със здравето, доктор Робъртс?
— Не, не, няма проблем. Съвсем си е наред. Просто му кажете да ми звънне, става ли?
Лин каза, че ще предаде.
Когато Хенри се прибра и отиде в кухнята да извади бисквити и мляко за осемгодишния им син Джейми, Лин каза:
— Познаваш ли някого от болница „Лонг Бийч Мемориъл“?
Хенри примигна.
— Той обади ли се?
— Следобед. Кой е той?
— Приятел от училище. Патолог. Какво каза?
— Нищо. Само да му се обадиш. — Успя някак да не попита съпруга си за подробности.
— Добре — каза той. — Благодаря.
Лин го видя да поглежда към телефона в кухнята. После отиде в малкия кабинет, който ползваха и двамата, и затвори вратата. Тя го чу да говори тихо по телефона. Не можа да разбере какво казва.
Джейми си ядеше закуската. Трейси, тринайсетгодишната им щерка, слушаше музика в стаята си на втория етаж. Лин викна към стълбището: