Шен направи кратка пауза.
— Това е първата легенда и тя е напълно невярна. Нито доктор Йонгксианг, нито друг някой в Китай е оплождал шимпанзета с човешка сперма. Това важи за учените по целия свят. Ако някой беше направил такова нещо, щяхте да знаете. По-късно, през 1980-а, плъзна друг слух, че италиански учени са видели хибридни ембриони в една лаборатория в Пекин. Самият аз чух тази история, когато преподавах в МТИ. Направих възможното да се срещна с тези италиански учени. Но така и не успях да стигна до тях. Сведенията винаги бяха от втора и от трета ръка.
Шен изчака поредния залп от светкавици. Фоторепортери, които пълзяха по пода пред него, му лазеха по нервите. След миг продължи:
— Следващият случай, отпреди няколко години, касаеше монголска проститутка, която родила бебе с маймунско лице. Въпросното дете уж приличало на човешко същество, но било силно окосмено, с големи стъпала и ръце. Когато пораснало, пиело уиски и говорело с изречения. Според мълвата това човешко шимпанзе сега било в щабквартирата на Китайската космическа агенция в окръг Чао Янг. Понякога го виждали близо до прозорците как чете вестник и пуши пура. И уж щели да го пратят на луната, защото било твърде опасно да пратят там човек. Тази история също е невярна. Всички истории са неверни. Давам си сметка, че са забавни и гьделичкат въображението ни. Но не са верни. И защо мълвата ги свързва точно с Китай, не знам. Още повече, че страната с най-халтавата законова уредба на генетичните експертенти е САЩ. Там може да се направи кажи-речи всичко. Именно там бяха успешно кръстосани гибон и сиаманг — примати, които са генетично по-различни, отколкото са шимпанзето и човекът. Имаше няколко живородени хибрида от този експеримент, проведен в Държавния университет в Джорджия. Преди почти трийсет години.
След това въведение Шен даде думата на репортерите за въпроси. Според протокола въпросите и отговорите бяха, както следва:
ВЪПРОС: Д-р Шен, Щатите работят ли върху хибрид между човек и шимпанзе?
Д-Р ШЕН: Нямам основания да твърдя това. Казвам само, че в Щатите има най-малко законови ограничения.
ВЪПРОС: Възможно ли е да се оплоди шимпанзе с човешка сперма?
Д-Р ШЕН: По-скоро не. Опити в тази посока са били провеждани в продължение на почти един век. Още от двайсетте години, когато Сталин заповядал на най-изтъкнатия специалист по животинските кръстоски в Русия да му създаде нова раса войници. Въпросният специалист се казвал Иванов; Иванов не успял да изпълни поставената му задача и бил хвърлен в затвора. Няколко години по-късно същото опитали нацистки учени и също се провалили. Днес ние знаем, че геномът на хората и на шимпанзетата е почти еднакъв, затова пък има съществени разлики при вътреутробното развитие на ембрионите. Именно затова бих отговорил на въпроса ви по-скоро отрицателно.
ВЪПРОС: Може ли да се направи чрез генно инженерство?
Д-Р ШЕН: Трудно е да се каже. Би било изключително трудно от чисто технологична гледна точка. А от етична гледна точка бих го определил като невъзможно.
ВЪПРОС: Но един американски учен вече е подал заявка за патент върху човешки хибрид.
Д-Р ШЕН: На професор Стюарт Нюман от Ню Йорк му беше отказан патент върху хибрид с частичен човешки материал. Но той не е създавал хибрид. Д-р Нюман обяви, че е подал заявка за патента с цел да привлече общественото внимание върху свързаните с това морални въпроси. Които и на този етап не са разрешени.
ВЪПРОС: Д-р Шен, смятате ли, че рано или късно такъв хибрид ще бъде създаден?
Д-Р ШЕН: Свиках тази пресконференция, за да сложа край на спекулациите, а не да наливам масло в огъня. Но ако питате за личното ми мнение, то да, смятам, че рано или късно това ще стане факт.
38.
Споменът преследваше Марк Сангър — в главата му се беше запечатал образът на бедното същество на плажа през онази нощ в Коста Рика, безпомощно срещу дебнещия го ягуар, който скочи, отхапа главата му и почна да я ръфа, докато краката на плячката му още помръдваха. И всичко това под съпровода на хрущящи кости.
Марк Сангър не беше очаквал, че ще види нещо толкова ужасно. Отишъл беше на плажната ивица при Тортугуеро, за да види как гигантските морски костенурки изпълзяват от океана, за да снесат яйцата си в пясъка. Като биолог, той отлично знаеше, че тази миграция се повтаря ежегодно от неизброими хилядолетия. Женските костенурки извършваха истински подвиг на майчинска грижа, изпълзяваха високо на плажа, снасяха яйцата си дълбоко в земята, покриваха ги с уморените си плавници, а после грижливо заглаждаха пясъка и заличаваха всяка следа от яйцата отдолу. Това беше една бавна, нежна церемония, диктувана от гени, оцелели в продължение на хилядолетия.