— Не е изненадващо — каза Гарфийлд, — че учените се насочват към онова, което ние наричаме „епигенетични изсвания“, изследванията, чиято цел е да определят как точно гените си взаимодействат с околната среда, за да създадат конкретния индивид. Тази област на познанието е изключително активна през последните години. — И започна да обяснява в по-големи подробности.
Един след друг помощниците на конгресмените довършиха обяда си и станаха да си ходят. Останаха само шепа, а и от тях повечето проверяваха съобщенията на мобилните си телефони.
Генетичните мутации за цвят на косата сочат, че първите блондини са били неандерталците, а не хомо сапиенс. Генът за руса коса се е появил през Вюрмския ледников период навярно в отговор на по-слабото слънцегреене. Генът се разпространил сред неандерталците, повечето от които били руси, твърдят учени.
„Мозъците на неандерталците са били с една пета по-големи от нашите. Те са били по-високи и по-силни. Със сигурност са били и по-умни“ — казва Марко Свабо от Института по генетика в Хелзинки. „В интерес на истината, няма съмнение, че съвременният човек е одомашена версия на неандерталеца, така както съвременното куче е одомашена версия на по-силния и по-интелигентен вълк. Съвременният човек е второкачествено същество. Неандерталците са ни превъзхождали интелектуално, били са и по-симпатични на външен вид. С руса коса, високи скули и изразени черти на лицето, те са били раса от топмодели“.
„Хомо сапиенс — по-кльощави и по-грозни от неандерталците — съвсем естествено са били привлечени от красотата, силата и интелигентността на блондините. Явно сред неандерталските жени е имало и такива, които са съжалили дребните и невзрачни кроманьонци и са се чифтосали с тях. Толкова по добре за нас. Имаме късмет, че носим гени от русите неандерталци, която са предотвратили окончателното ни оглупяване. Макар че и така демонстрираме щедри количества глупост“. Г-н Свабо добави, че митът за глупостта на блондинките бил „предразсъдък на тъмнокосите, чиято цел е да отклони вниманието от истинския проблем на света, а именно недостатъците на брюнетите“. Добави също: „Направете списък на най-глупавите хора в историята. Ще установите, че всички те са с тъмна коса“.
Д-р Евард Нилсон, говорител на института в Марбург, Германия, където беше проучен целият неандерталски геном, каза, че теорияга за блондините е интересна. Нилсон добави: „Съпругата ми е блондинка и аз винаги правя каквото тя ми каже; децата ни сущо са руси и са доста интелигентни. Така че съм склонен да се сългася донякъде с тази теория“.
41.
Първите няколко дни на Дейв в дома на семейство Кендал преминаха изненадващо добре. Когато излизаше навън му слагаха бейзболна шапка, което значително подобряваше вида му. С подстригана коса, дънки и тениска не се различаваше кой знае колко от всяко друго дете. Усвояваше бързо. Имаше добра координация и с помощта на Лин лесно се научи да изписва името си. Четенето го затрудняваше повече.
Справяше се добре и на спортните мероприятия през уикендите, макар че понякога уменията му го поставяха в неудобно положение. На мач на Малката лига една висока топ-ка излетя извън игрището към двуетажната сграда отсреща; Дейв хукна презглава, покатери се по стената и хвана топката току пред един прозорец на втория етаж. Другите деца посрещнаха постижението му със смесица от възхищение и негодувание. Не беше честно, а и предпочитаха прозорецът да се беше счупил. От друга страна, всички искаха Дейв да е в техния отбор.
Затова Лин се изненада, когато в неделя следобед Дейв се прибра по-рано от очакваното. Изглеждаше тъжен.
— Какво има? — попита го тя.
— Не ми е мястото там.
— Понякога всички се чувстваме така — успокои го Лин.
Дейв поклати глава.
— Всички ме зяпат.
Тя помълча, после каза:
— Ти не си като другите деца.
— Знам.
— Подиграват ли ти се?
Той кимна.
— Понякога.
— Какво правят?
— Замерят ме с разни неща. Обиждат ме.
— Как?
Той прехапа широката си устна.
— Викат ми маймуняк. — Беше на ръба на сълзите.
— Това е ужасно — каза тя. — Съжалявам, че трябва да го търпиш — Свали шапката му и започна да го гали по главата. — Децата са много жестоки понякога.