— Какво правите? Какво става?
— Спокойно — каза Фарсейкин. — Вече не става нищо. Всичко стана.
— Защо? — попита Татарски.
Фарсейкин вдигна рамене.
— Великата богиня не обича неравните бракове.
— Откъде знаете?
— На свещеното гадание в Атланта оракулът предсказа, че Ищар ще има нов съпруг в нашата страна. С Азадовски отдавна си имахме проблеми, но дълго не можахме да разберем кой ще е новият съпруг. Беше казано само, че щял да е с име на град. Мислихме, чудихме се и търсехме — и изведнъж от първи отдел ни носят досието ти. По всичко личи, че си ти.
— Аз???
Вместо отговор Фарсейкин направи знак на Саша Бло и Малюта. Те хванаха Азадовски за краката и го повлякоха към съблекалнята.
— Аз? — повтори Татарски. — Но защо аз?
— Не знам. Сам си отговори. Мене например богинята не ме избра, и аз не знам защо. А как щеше да изглежда само — човек, отказал се от името си…
— Отказали сте се от името си?
— Аз всъщност по произход съм от волжките немци. И когато завършвах университета, имаше място за телевизионен кореспондент във Вашингтон. Бях комсомолски секретар, тоест първият в списъка. И на Лубянка ме прекръстиха. Впрочем това не е важно. Избраният си ти.
— А вие бихте ли се съгласили?
— Защо не? Виж само как звучи — съпруг на великата богиня! Чисто ритуална длъжност, никакви задължения и големи възможности. По-точно всякакви. Всичко зависи от въображението, разбира се. Чистачката всяка сутрин ръсеше килима на покойния с кокаин от една кофа например. Е, направи си и няколко вили, купи някакви картини… И това беше — нищо друго не измисли. Нали ти казах — неравен брак.
— А мога ли да се откажа?
— Не мисля — каза Фарсейкин.
Татарски погледна към вратата. В съблекалнята ставаше нещо странно — Малюта и Саша Бло натикваха трупа на Азадовски в някакво голямо зелено кълбо. Неестествено огънатото му тяло вече бе вътре и от вратичката на кълбото стърчеше само косматият му крак с червената джапанка — очевидно не искаше да влиза.
— Какво е това кълбо?
— Коридорите тук долу са много дълги и тесни — каза Фарсейкин. — Няма как да се носи. Търкалянето е по-удобно. Освен това, когато го изкараш на улицата, никой не задава въпроси. Сеня Велин го измисли малко преди смъртта си. Велик дизайнер беше… И да загине заради този идиот… Много бих искал да може да види отнякъде всичко това!
— А защо е зелено?
— Не знам. Какво значение има? Ти, Ваван, не търси навсякъде символи, че може и да намериш. И няма да прокопсаш.
Откъм съблекалнята се чу пукот и Татарски се намръщи и попита:
— И мен ли ще ме удушат някой ден? Фарсейкин вдигна рамене.
— Съпрузите на великата богиня, както току-що видя, понякога се сменят. Но това си е част от професията. Ако не бъдеш нагъл, спокойно може да остарееш на този пост. И дори да се пенсионираш. Важното е, ако имаш някакви съмнения, веднага да ги споделяш с мен. И да слушаш какво те съветвам. Първият ми съвет е следният: когато се преместиш в кабинета на Азадовски, махни оня кокаинов килим. Понеже вече са плъзнали слухове, че вътре влизали какви ли не. Защо ни са?
— Ще го махна. Обаче как да обясним, че се нанасям в кабинета му?
— Нищо не трябва да обясняваме. На всички им е ясно. Не държим хора, на които да не им е ясно.
Откъм съблекалнята надникна Малюта — вече бе успял да се преоблече. Погледна за миг Татарски, бързо сведе очи, подаде на Фарсейкин мобилния телефон на Азадовски и попита:
— Да го изкарваме ли?
— Не, ще го вкарвате — каза Фарсейкин. — Що за идиотски въпроси задаваш?
Татарски изчака металното трополене в коридора да стихне и тихо попита:
— Фарсук Карлович, ами я ми кажете…
— Какво?
— Кой всъщност ръководи цялото това нещо?
— Един съвет — каза Фарсейкин. — Не питай. И по-дълго ще бъдеш жив бог. Пък и, да ти кажа честно, и аз не знам. А от толкова години съм в бизнеса.
После отиде зад олтара, отключи някаква вратичка, наведе се и влезе. Вътре светна лампа и Татарски видя някаква голяма машина — приличаше на отворена черна книга с два големи цилиндъра от матово стъкло отстрани. На черната плоскост, обърната към Татарски, пишеше „Compuware“ и имаше и някакъв непознат символ, а пред машината беше сложен някакъв стол — приличаше на зъболекарски, но с много ремъци и закопчалки.