След хронологическите таблици имаше приложения към неизвестния текст — в папката имаше и много залепени снимки на разни древности. Второто или третото приложение беше озаглавено:
ВАВИЛОН: ТРИТЕ ХАЛДЕЙСКИ ЗАГАДКИ
Зад буквата „О“ във „Вавилон“ личеше замазаната с боя „Е“ — това беше просто поправена печатна грешка, но при вида й Татарски се развълнува. Даденото му при раждането и отхвърлено при навършване на пълнолетие име се изправяше пред него в момент, в който съвсем беше забравил за онази роля, която, както обясняваше на приятелите си като дете, трябвало да изиграят в съдбата му тайните доктрини на Вавилон.
Под заглавието имаше снимана рисунка — решетеста врата на върха на нещо като планина или пирамида. До вратата стоеше брадат мъж с пола и нещо като плащ, преметнат през рамото. На Татарски му се стори, че човекът държи за плитките две отсечени глави. Но едната глава нямаше лице, а втората весело се усмихваше. Татарски прочете надписа отдолу: „Халдеец с маска и огледало на зикурат“. Седна на купчинката извадени от стенния шкаф книги и зачете текста под снимката.
„Стр. 123. Огледалото и маската са ритуални предмети на Ищар… Каноничното изображение, което най-пълно изразява символизма на култа към нея, е Ищар със златна маска, оглеждаща се в огледало. Златото е тялото на богинята; негативната му проекция е светлината на звездите. Оттук някои изследователи правят предположението, че третият ритуален предмет на богинята е кафявата или още петниста мухоморка, наричана и пантерка, чиято гугла е природна карта на звездното небе. Тоест че именно мухоморката е онази «небесна гъба», която се споменава в различни текстове. Това косвено се потвърждава от детайлите на мита за трите велики ери — на червеното, синьото и жълтото небе. Червената мухоморка свързва халдеите с миналото, чрез нея се постигат мъдростта и силата на ерата на червеното небе. Кафявата мухоморка (на акадски думата за «кафяв» и «жълт» е била една) напротив, свързва човек с бъдещето и чрез нея може да се овладее цялата му неизчерпаема енергия.“
Татарски прелисти няколко страници и пак попадна на думата „мухоморка“.
„Стр. 145. Трите халдейски загадки (Трите загадки на Ищар). Преданието за трите халдейски загадки гласи, че всеки жител на Вавилон може да стане съпруг на богинята. За тази цел трябвало да изпие специална напитка и да се качи на зикурата на богинята. Не е известно какво точно се има предвид: церемониално изкачване на реална постройка във Вавилон или халюцинаторен опит. В полза на второто предположение говори това, че напитката се е приготвяла по наистина екзотична рецепта: в състава й влизали «пикня на червено магаре» (може би традиционният за древната алхимия цинобър) и «небесни гъби» (очевидно мухоморки — вж. «Огледало и маска»).
Според преданието пътят към богатството и съвършената мъдрост (вавилонците не са разграничавали тези две понятия — за тях те по-скоро са били взаимно преливащи се едно в друго и са се разглеждали като различни аспекти на едно и също нещо) минавал през сексуалния съюз със златния идол на богинята, който се намирал в най-горната стая на зикурата. Смятало се, че в определени часове духът на Ищар се вселява в идола.
За да стигне до идола, човек е трябвало да разгадае трите загадки на Ищар. Тези загадки не са стигнали до нас. Тук ще отбележим спорната гледна точка на Клод Греко (вж. 11, 12), според когото става дума за група рит-мизирани и вероятно полисемантични поради омонимичността си заклинания на староакадски, намерени при разкопките на Ниневия.
Много по-убедителна все пак ни изглежда версията, основаваща се на няколко независими източника, а именно, че трите загадки на Ищар са представлявали три символични обекта, които са били връчвани на всеки вавилонец, пожелал да стане халдеец. Той е трябвало да обясни значението на тези предмети (мотивът на символичното послание). На спиралния подстъп към върха на зикурата е имало три застави, на които на бъдещия халдеец поред са били предлагани три обекта. Щом някой не е могъл да отговори правилно на загадката, стражите са го бутали от зикурата, което е означавало неизбежна смърт. (Има основания по-късният култ към Кибела, основан на ритуалното самоскопяване, да се изведе от култа към Ищар: само-скопяването очевидно играе роля на подмяна на жертвата.)